Малката къщичка

Усмихнах се леко, когато отвърна на целувката. Беше приятно...Не знам защо, но бе приятно.
- Стефан, не ти направих услуга, за да ми благодариш. направих го, защото исках да го направя.- срещнах погледа му, но съвсем скоро се обърнах към Деймън, който действително продължаваше да бълнува.
- Наистина ще е по-добре ако го отведем в стаята му. Ще може да си почине.- и след около петнадесетина минути вече бяхме пред стаята на деймън Салватор в академията...