Около двореца

С Раян пристигнахме тук зашеметяващо бързо. Добре де, не беше толкова бързо, но аз от притеснение се надявах полетът да продължи вечно. Уви, все някога пристигнахме и аз отново се изправих на нокти. Бях идвала в Кралският двор и преди, разбира се. Дори бях оставала тук за около седмица, но не се бях запознавала с Кралицата лично. Просто не ми се бе налагало. Единственият път, когато тя ме бе поканила на официална вечеря, бе защото всички кралски семейства трябваше да присъстват. И сега....бях на тръни. Погледнах Раян, а той ме гушна и се опита да ме успокои. Не знам как, но това наистина ме успокояваше. Поех си дълбоко дъх и повечето от притесненията ми изчезнаха.
- Да вървим...- хванах ръката му и се огледах. Всичко изглеждаше зашеметяващо както винаги. Храстите, замъка...всичко.

Прегърнах я отново и се наведох да я целуна. Виждах колко е изплашена и притеснена и реших, че няма да споменавам, че леля ми бе изключително критична към всички около мен и винаги до сега бе намирала начин да ме откъсне от хората които не одобряваше. Беше и по добре без тази информация. Докато размишлявах задълбочих целувката.
-Сега искам да се успокоиш. Да дишаш бавно и дълбоко. - Прегърнах я по силно и се вгледах в очите и.
-Всичко ще бъде наред, тя ще ни чака в градината и няма да е толтова официално. - Отново нарочно и спестих информация. Леля ми винаги провеждаше такива неща в градината. Така само заблуждаваше хорато, че и нормална среща, всъщност за нея там беше тронната зала всичко важно се правеше там...

Отвърнах на целувката му и преплетох пръсти с неговите. Да, нямаше да е толкова страшно. Само трябваше да си напомня да дишам спокойно и всичко щеше да бъде наред. Пък и щях да се чувствам по-добре, когато сме в градината, там нямаше да има толкова много хора. Продължихме напред като аз упорито се опитвах да не мисля за предстоящото събитие. Разглеждах двора и хората, които минаваха покрай нас и накрая Раян спря и аз го погледнах въпросително. Пред нас бе Нейно Величество и ни гледаше очаквателно.
- Ваше Височество...- поклоних се почтително, опитвайки се да не треперя.

С Раян излязохме от двореца, но аз още треперех. Боже, наистина нямах желание Кралицата да ни бе видяла. Но пък и винати се бе изцяло моя, аз се съгласих, въпреки че знаех, че е глупава идея. Все още треперех и се чувствах изключително засрамена. Исках да се прибера в Академията, да се затворя в стаята си и да не я напусна поне 10 години. Толкова, че хората да не помнят името ми. Раян ме бе прегърнал, но това не можеше да ме успокои в момента.
- Съжалявам...-гласът ми потрепери и чак сега забелязах, че очите ми са насълзени. Примигах бързо преди той да е забелязал и се опитах да звуча спокойно, което бе доста труднопостижима цел.

Завъртях я рязко към себе си и я накарах да ме погледне в очите. Виждах сълзите които блестяха и не знаех какво да кажа.
-Лиса, казах го преди малко ще го кажа и сега. Ти искаше да спрем, аз настоях да продължаваме. Няма за какво да съжаляваш. - Гушнах я леко. Знаех, че иска да се махнем от кралския двор и щях да я изведа по най-бързия начин, но първо трябваше да разбере, че вината е мен и да спре да се самообвинява.
-Лис, случи се заради мен, аз съм виновен и аз трябва да ти се извинявам... - Замълчах загледан в простанството. - Бях голям глупак.

Прегърнах го, полагайки глава та гърдите му.
- Раян, не си ти виновен.- примигнах още няколко пъти, за да се успокоя. Исках просто да се махнем от тук. Целунах го нежно по устните. Дръпнах го леко към себе си, хващайки ръката му.
- Да си тръгваме...- срещнах погледа му и в очите ми още личеше тъга. Наистина имах желанието да се махнем от тук, да идем в Академията и да се отпуснем.

Лиса беше невеорятна в тази рокля, не можех да и го отрека. Е, в първоначалния ми избор ми харесваше повече, но наистина нямаше как да и причиня подобен ужас, карайки я да се изправи пред всички с онова подобие на дреха. Усмихнах се и я погалих по косата.
-Тан тадън и след още няколко крачки театъра започва. - Усмихнах се иронично. Боже колко мразех тези събития. Изостанах нарочно няколко крачки зад Лиса и бързо свалих пръстена от ръката си. Нека поне да дам повод скъпите ми величества да приказват. Настигнах Лиса с надежда да не е забелязала нищо и обвих ръка около кръста и.
-Хайде, сигурно всички вече са в градината.

Полетът не бе толкова мъчителен като предишния път, дори ми се стори съвсем кратък. С Раян слязохме и аз направих няколко крачки напред, оглеждайки се. Кого се опитвах да намеря? Беше ми останало като стар навик да търся роднините си като идвам на такива събития, но сега...за миг ме жегна болка, но побързах да разтърся глава, за да прогоня тази мисъл. Поех си дълбоко дъх и раян дойде при мен, прегръщайки ме през кръста. И двамата бяхме с дълги палта заради студа, но все пак приемът щеше известно време да е в градините, преди Кралицата да даде знак всички да влязат в двореца. Явно нещо се бе объркало с организацията. Но като се сетих за двореца и замръзнах. Рисунката на стената...
- Раян...рисунката. Всички тези хора и предишните ни изпълнения.- отново пребледнях и си пролича въпреки грима. Приятелят ми ме дръпна лекичко напред и аз се насилих да вървя, въпреки ужасното чувство на паника, засадило се в ума ми.