Спалнята на Грейс Александър

Тук се намират

Спалнята

Банята

*6

Когато влязохме в стаята ми, аз предложих на Роуз да се разполага върху голямото легло.
- Само няколо минути и ще донеса шоколада. Имам два вида. Течен и твърд. Какъв предпочиташ?
- Няма значение.
Завъртях се и отворих един шкаф. От там извадих два големи опаковани шоколади.
- Заповядай. - подадох й единия. - Натурален е.
- Благодаря. - Роуз го пое. - Защо онази снимка е захлюпена?
Сепнах се и погледнах към единия от шкафовете където имаше снимка на приемното ми семейство. Държах я така, не защото не исках да я гледам, а само и единствено защото ми напомняше за случилото се, а още не можех да го превъзмогна.
- Това е снимка на приемните ми родители. - отвърнах сухо и отхапах от шоколада. - Наскоро починаха. Бяха убити. - добавих накрая, колкото и да ми се искаше да го премълча. Бях се сдобила с нов приятел и нямах намерение да лъжа. Не обичах да лъжа. - Ам, харесва ли ти шоколада. Мисля, че имам нагревател някъде тук. Ще затопля течния.

Леглото беше голямо и красиво.Самата стая беше като за принцеса каквато всъщност е Грейс.
-Да!Шоколада е супер!-казах и се ухилих глупаво,защото отново както внаги се изцапах :d
-А ти братя или сестри имаш ли?-не ми се искаше да я притискам затова набързо добавих:-Съжалявам ако не искаш не говори за това боже колко съм несъобразителна!Съжалявам Грейс!-опитах се да сменя темата като я попитах:-Как ти казват на галено?

*7

Усмихнах се.
- Грейс. - отвърнах. - Винаги са ми викали така. Ако искаш може да ми измислиш прякор. Имам брат. По голям е от мен. Името му е Михаил, Миша Ивашков. Но никога не съм го виждала. Всъщност не съм виждала никой от Ивашкови. Може ли да те попитам нещо, ако не е нахално. - добавих, понеже не знаех какви са и възгледите за морои които искаха да се бият редом с дампирите в битките срещу стригои.
- Да. Разбира се.
- Срещала ли си морои, които изявяват желание да посещават часовете на дампири? В смисъл да изявяват желание да се бият?

-Не.Не съм срещала такъв морой.Ти да не би да изявяваш желание?Не че за нещо просто любопитствам,но разбира се може да не отговаряш ако не искаш-попитах я и се усмихнах.Не я попитах с цел да се заяждам,а от чисто любопитство,но ако откажеше да ми отговори нямаше да и се расърдя,а просто щях да сменя темата на разговора и да и се усмихна мило.

*8

Поколебах се малко. Бях ли от тях или не? Знаех ли как Роуз може да реагира? Не. Ами ако беше от тези, които са против това? Въпреки това реших да последвам инстинкта си.
- Да. От тях съм.
- От кога?
- От преди няколко дни. Но за момента си оставам само с твърдението и с нищо повече. В старото училище, който го заявеше открито биваше изхвърлян от там, а нямам намерение да седя кротко докато стригоите стават все по нагли. Ох, имам чувството, че станахме много сериозни.
- Че то това си е сериозна тема.
- Моля те не казвай на никого. - казах аз и я погледнах право в очите. Не знаех как ще реагират учителите или околните на това, затова смятах да го държа в тайна. А и според мен все още се водих от този тип морои само на думи. Та дори още не се бях специализирала. Как се очакваше от мен да се бия редом с дампирите? Май беше невъзможно...

-Бъди повече от сигурна,че няма да издам тайната ти!И аз също съм привърженик на мороите,които са за участването им в битката със стригоите така ще сме по силни!Радвам се,че си една от тях .. това означава,че си израснала духовно,за да вземеш такова решение ... -казах това и се замислих дали сестрите ми мислят като Грейс дали и те са за това мороите да се включат в битките ... разбира се отговор на въпроса ми нямаше,защото не ги познавах ... нали съм незаконната дъщеря на баща им и не познавам никои от фамилията на Драгомир .. но със сигурност щях да променя това.Все пак съм израстнала в Академията познавам я твърде добре,като петте си пръста и никак няма да ми е трудно да открия стаята на Василиса Драгомир или както я наричат всички Лиса .. .Явно Грейс беше забелязала,че се разсеях и каза нещо,което привлече вниманието ми ...

П.П.Сори за забавянето,но нямах нет ...

*9

- Може би може да ме научиш на някой неща. - привлякох вниманието на Роуз.
- Какво имаш в предвид?
- Ами, теб те учат да се биеш нали? Може да ме научиш.
Роуз ме погледна някак странно. Може би обмисляше дали да се съгласи или не.
- Пробвала ли си да се учиш преди?
- Да. В предишната Академия. Един дампир се съгласи. Но тренировките приключиха много бързо.
- Какво стана?
- Ами пробваше да ми покаже онзи тип бой в кръг, където не трябва да да излизаш от линиите. Свърших с насинено око за две седмици. Малко след случката той напусна училището. - казах аз и дабавих. - Виж, не искам да си навличаш неприятности. Няма да има никакъв проблем ако откажеш, но толкова бих искала да се науча да се бия. Поне едно нещо да мога да правя, след като не съм се специализирала още.

-Ъм .. - клебаех се какво да отговоря.
-Ами не знам,не че не искам ... просто ъм ... ако се нараниш?-страхувах се,че в процеса на обучение ще я нараня неволно,защото все пак това са тренировки при които никои не ти гарантира,че ще останеш невредим,а и те са точно,за да подготвят дампирите за истинската битка със стригойте.
-Ако искаш ще започнем с нещо леко и ще внимаваме да не стават инциденти!Съгласна ли си?-попитах я и зачаках отговора й ...

*10

- Да. - блясък се появи в очите ми и усмивка грейна на лицето ми. - Благодаря ти. Обещавам ти, че няма да те разочаровам.
Роуз се усмихна приятелски. Разбирах колебанието й, притеснението да не ме нарани. Обещах, че ще внимаваме и този път смятах наистина да спазя обещанието си. Не исках Роуз да пострада заради мен.
- Кога започваме? - попитах я. В гласът ми се улови ентусиазъм.

-Ами нека да изчакаме да започне учебната година и ще намерим и някои преподавател,които да ни помага ... А до тогава можем да се наслаждаваме на кампуса и да те разведа,а и да се забавляваме има толкова много неща които можем да правим!-казах и се усмихнах мило и видях пламъка в очите й.Тя се зарадва искренно,че ще има кои да я учи,а аз ощ повече,че ще има с кого да се упражнявам!

*11

- Супер. - отвърнах. - Много ти благодаря.
- Искаш ли да се разходим? - продложи Роуз.
- Да. Защо не?! Но не знам много местата. Ще трябва да ме разведеш. - отвърнах леко смутено. - Ти избери мястото. Няма значение.
Роуз кимна и двете излязохме от стаята ми. Тя тръгна пред мен, а аз я последвах, към къето и беше решила да ме заведе...