Стаята на Роуз Хатауей

Прибрах се в стаята си уморена от разходката.По пътя реших,че ще си взема душ след което ще взема да си дочета книгата и ще поспя малко.
Влезнах в банята и наръсих във ваната ароматни масла и пуснах водата,като през това време си махнах грима,измих си зъбите,пуснах си косата,която по-рано беше вързана на кок,сресах се,свалих си дрехите и се топнах в горещата вана.След като се изкъпах си изсуших набързо косата със сешоара и излязох от банята.Облякох си пижамата,взех си книгата от рафта и легнах на леглото по корем.Така изминаха около два часа и неусетно след това съм затворила книгата и съм заспала.
Събудих се след няколко часа отпочинала и реших да отида до библиотекат,за да видя там какви книги има,но преди това трябваше да се преоблека и да си пооправя вида.Отново се сресах и си измих зъбите,но този път реших да оставя косата си пусната като само я намокрих леко с вода,за да укротя буините си къдрици.
Излязох и се запътих към библиотеката.

*3

Двете влязохме в стаята на Роуз. Останах удивена колко е красива и добре подредена. Всичко беше изрядно. Тя ме покани да се настаня на едно от креслата.
- Благодаря. - казах аз.
- Е, какво искаш да знаеш за мен? - попита ме Роуз.
- Това, което решиш да споделиш с мен. - отвърнах. Не бях от хората, които любопитстваха за всичко. Стигаше ми това, което другите искаха да знам за тях.

Радвах се,че не беше от нахалните това беше в плюс за нея и все повече я приближаваше до това да ми стане приятелка.Затова реших да и кажа истината.
-Отраснах в Академията и затова историята ми не се различава кой знае колко от тази на останалите в моя клас. Майка ми не се е грижеше кой знае колко за мен, защото е пазител на член от фамилията Шелски и постоянно има някакви задължения.Аз самата съм незаконна дъщеря на член от фамилията Драгомир - Ерик Драгомир, ако трябва да бъдем точни. Той има две дъщери-морои, Василиса и Оливия.Аз обаче не съм член на кралската фамилия - съответно и той не ме признава за своя дъщеря. Затова и животът ми в Академията ме прави много добър бъдещ пазител.-разказах и историята и добавих:
-Съжалявам,че те излъгах,че съм отскоро тук просто не съм от доверчивите.

*4

Значи, тя имаше някаква връзка с Драгомир? Е, както и да е. За мен нямаше значение. Много мразех разделението и нагласите, че морой от кралските фамилии трябва да се дрижи сред кралските, а останалите сред тяхните класове. В старото училище бях свикнала да движа с всички, без значение дали са от кралска фамилия, дали не са или са дампири. Там това разделение липсваше.
- Няма проблем. Аз също те излъгах, за нещо. - казах аз и добавих. - Цялото ми име е Грейс Александър Ивашков. Истинското ми семейство са Ивашкови, но когато съм била бебе са ме отнели и израстнах в друго семейство. Не казах нищо порано, понеже аз самата научих от скоро. Пък и аз също не съм от тези които изведнъж се доверяват. Извинявай. - добавих. - Та има ли някой от когото трябва да стоя на страна?

-Ммм да :d от мен .. не е добре да си ме навличаш като враг,защото мога да бъда както ултра кучка така и невинна като дъждовна капка ... и спокойно не се плаши просто няма някои в тази Академия които може да казва на Роуз Хатауей какво да прави и какво не!-казах това не за да я изплаша,а за да и покажа,че ако има някакъв проблем аз съм насреща винаги и че може да разчита на мен за всичко.
-А и забравих да те попитам искаш ли да сме приятелки?-попитах я и й се усмихнах мило.

*5

Мълчах може би около минута. Тихо преценявах шансовете си. Изглеждаше ми, че Роуз е напълно уверена в това което казва и смятах да приема думата й. Не беше добре да правя врагове на новото място.
- Да. Разбира се. Ще се радвам да сме приятелки.
Усмихнах се.
- Ти май ще си първата ми приятелка тук. - добавих. - Ще се радвам да се опознаем.
Настана мъчание, което беше доста неловко, затова реших да го наруша.
- Харесваш ли шоколад? Имам в стаята си. Ако искаш заповядай.

-Шоколад?Обожавам го!В стаята ти ли?Окей!-казах набързо и се усмихнах след което реших да добавя:
-Грейс не исках да те плаша,а просто да ти кажа,че винаги съм насреща за всичко и че си ми супер симпатична и се радвам,че се запознахме и извинявай .. аз съм си такава малко грубиянка,саркастична и т.н.,но да се надяваме,че ще свикнеш особенно с щурите ми идеи а те са много повярвай ми-казах и двете се засмяхме след което се запътихме към стаята й.