Разкази

Ето и някои от моите творения.Не са много добри,но реших да ги пусна.

Най-новото:

Непознатия

Събудих се в гората.Бях сама.Не знаех къде съм и как съм се озовала тук,а бялата ми рокля бе цялата изпокъсана.Бе залез.По-точно,слънцето залязваше,а луната изгряваше.Границата между деня и нощта бе съвсем тънка.Чувах гарваните около мен.Тихи стъпки иззад мен отекваха в тишината,запечатваха се в ума ми и ме караха да изтръпвам от ужас.Усетих пръсти върху врата си и тих шепот в ухото си:
-Спи спокойно...Няма да боли...-Усещах дъха му.Бе някак...едновременно изгарящ и хладен,сладостен и горчив,приятен и плашещ.Бях пред истерия,но точно преди да се обърна две каменни ръце обвиха кръста ми,косата ми бе отметната назад и остра болка прониза врата ми.В началото не почувствах нищо,но после усетих как се разпростира в цялото ми тяло,карайки ме да пищя.И колкото и да виках,да се гърчех и да молех за помощ,тя не преставаше.Виждах единствино пламъци пред очите си.Две ръце ме повдигнаха и съвсем бавно започнах да разбирам,че се движим.Картината пред очите ми бе размазано петно.Но точно когато се опитвах да разбера какво правя и кой ме носи,усетих още по-голям пристъп на болка.Сякаш минават по кожата ти с нажежено желязо.Сякаш изгаряш,но в същото време кожата ти не се разпада.Сякаш те разкъсват на стотици малки парченца,но не можеш да умреш.Ако можех да говоря,щях да моля,за да ме убият.Не знам колко време се бях гърчила и горяла на кладата,но запознах да разпознавам гласа,който бях чула преди Болката.Той шепнеше.
-Съжалявам...съжалявам...прости ми...-чувах камбанения звън,който се носеше във въздуха от тази песен.Съвсем бегло,но все пак усещах как милва лицето ми и как ледената му кожа ми помагаше малко по малко да се справя с болката.Накрая не усещах нищо.Болката я нямаше,а на нейно място имаше само тъмнина.Всепоглъщата тъмнина.И тогава осъзнах...това бе моят нов живот.Нещо се бе случило с мен и сега имах втори шанс да живея.

Ето и нещо мноооого старо.



Лидия и Дак се приближиха до пещерата.Бяха уплашени,но нямаха друг избор.Бет можеше вече да е мъртва.Влязоха и продължиха напред.Вървяха около половин час,след което видяха светлина в края.Забързаха и едва не паднаха в бездънната яма,която се отвори пред тях.Дак падна на земята и раната му,която досега леко кървеше,сега се отвори и от нея рукна кръв.
-Ааа....по дяволите!-момчето се ядоса.Чувстваше адска болка.В този момент от пропастта се чу стон.Сякаш нещо мърдаше.Лидия седна до приятеля си.
-Господи..добре ли си?!?-изхлипа тя.Беше разтревожена.Но и самата тя не беше добре-имаше драскотини по цялото тяло.Дрехите и бяха разкъсани на места,а дънките и се бяха превърнали в къси панталонки.Презрамката на потника и бе съдрана и той висеше на една страна.Да не говорим,че умираха от студ.Отново се чу шум и двамата се вторачиха в бездната.Момичето се сви до стената,а Дан я последва.Бяха изплашени и едва не припаднаха.Стоновете се засилиха и след малко децата различиха глас.
-Миризмата...приятна е.Искам...искам...кръв!-съществото процеди през зъби.
Дак бе на път да изкрещи,но вцепенението бе завладяло всички негови мускули.Имаше сини очи и черна коса.Необичайна комбинация.За разлика от него,Лидия се гордееше с пъстрите си очи и шоколадова на цвят коса,спускаща се до кръста и.По принцип винаги изглеждаше добре,но този момент бе изключение.Къдриците и бяха оплескани с кръв,кръвта на Дак,а лицето и бе изцапано с кал.От друга страна момчето бе още по-зле.Цялото му тяло бе изцапано.По краката му имаше тръни,забили се в кожата,разранявайки я,а обувките му бяха останали при един храст и сега ходилата му бяха в кал.Ръцете му бяха окъпани в кръв,дясната,защото кървеше силно,а с другата се опитваше да спре кръвоизлива.Но сега той бе придобил смъртна бледност.Очите му бяха затворени,а тялото му бе отпуснато до стената.През целият път бе понесъл толкова рани,че сега вече беше късно за живота му.Ръцете му се бяха вкочанили.Смъртта го бе застигнала.Но Лидия не забеляза това.Погледът и бе привлечен от съществото,излизащо от дупката.Момичето стисна ръката на Дак и изпищя.Писъкът и само накара съществото да се усмихне.То излезе на оскъдната светлина и тя го видя.Притежаваше невероятна красота и гъвкавост.Имаше кървавочервени очи,които я гледаха хищно.Момичето се вгледа по-добре в лицето му и видя,че е...вампир.Беше мъж.Черната му коса контрастираше с бледността на лицето му.Той и се усмихна и оголи острите си като бръснач зъби.Приближи се към нея и с едно движение се озова зад гърба и.Прошепна нещо в ухото и,което звучеше по подобен начин.
-Не се тревожи.Ти няма да умреш...-тя можеше да усети дъхът му върху врата си.Гласът му бе нежен и успокояващ.И унесена в мелодията,не забеляза кога вампирът впи заби в шията и.Тя изстена от болката и се опита да го махне от себе си,но опитите и бяха безполезни.
Събуди се на сутринта и първото,което видя бе отражението си.Огледа се в реката,до която се намираше и прехапа устни.Бе станала като съществото от пещерата.Следващото,което чу бе меденият му глас на няколко метра зад нея...

Ами,да.Но първо трябва да ги кача на компа,понеже ги пиша на ръка.Всъщност не съм качвала досега,защото си мислех,че ще ме освиркате. Лично аз не мисля,че са нещо особено.Просто когато нямам какво да правя-пиша.

Събудих се.Бях обляна в кръв.Усещах мириса и в косата си.Този ужасен метален вкус в устата си.Боже,исках да изляза от кожата си.Но желанието ми мигом се стопи,щом се сетих защо съм тук.Опитах се да стана,но ръката ми само трепна.Чух глас до себе си.Викаше ме.Знаеше името ми.И чак тогава разпознах гласа-Дак.За него бях дошла,за да му помогна.Но в момента не можех да се грижа дори за себе си.Исках да стисна ръката му и да изкрещя,че съм тук,но от устните ми се откъсна само скимтене.Бегло различавах собствените си отчаяни молитви.Бях уплашена и чувствах смъртта като моя гостенка.Дългоочакван приятел,който щеше да спре болката ми и да ме вземе в обятията си.Исках да я приема и да забравя всичко друго,но гласът продължаваше да отеква в съзнанието ми.Вече я виждах.Усмихваше ми се,а тялото и сияеше.Носеше със себе си изключителна светлина.Махна ми с ръка да отида при нея.Вдигнах ръка и почти я докоснах.Беше съвсем близо до мен.Чакаше ме.Изхлипах и изведнъж нещо ме изкара от унеса ми.Един последен писък за помощ.Дак...Той спря да крещи.Просто замълча.Имаше нещо нередно в тази гробна тишина.Вложих всички усилия в това да отворя очи.Не исках да се разделям с приятелката си,но трябваше.Бях любопитна и притеснена.Всичко бе петно пред очите ми.Усетих някой да ме повдига.Примигнах и пред смаяния ми поглед се разкри невероятно красиво същество.То ме гледаше изучаващо.Прокара пръсти по лицето ми и надигна главата ми към гърдите си.От начало не знаех какво ще прави.Мислех,че ми помага,но после усетих пронизваща болка в гърлото си.Още кръв.Бях обляна в нея.Не помнех къде съм и коя съм.Сякаш пропадах в бездънна бездна и губех всяка капка надежда,която ме крепеше.Бях безпомощна.Усещах как стене от удоволствие до мен.И тогава го осъзнах,то се хранеше с кръвта ми.
-Нее...промълвих едва чуто.Не знаех защо,но то спря.Дръпна се от мен и ме остави така.На границата между живота и смъртта.Безпомощна и умираща.Цялото тяло ме болеше и не можех да дишам.Това бе краят.В тялото ми имаше съвсем малко останала кръв.Другата бе по пода,по мен и в онова чудовище.Отворих очи за последен път и го видях надвесено над мен.Усмихна ми се тъжно и ме целуна по челото.Отвращавах се.
-Неее...-единствено за това ми стигна въздухът.Беше ми студено.Затворих очи и видях старата си приятелка.Изтичах в обятията и и заедно поехме към светлината.Даляч от онова студено място и чудовището,отнело живота ми....

Мерси...

Имаш талант ,много са яки

Мерси много. Ето го и новия:

Отворих очи. Бях на поляна в планината. Въздухът бе топъл и имаше лек вятър. Той галеше кожата ми и разпиляваше дългата ми коса. Пристъпих напред и осъзнах, че съм боса. Тревата бе мека и прошарена с цветя. Вдишах аромата им и въздъхнах замечтана. Очите ми отразяваха слънчевите лъчи и леко проблясваха. На небето имаше бели облачета с най-различни форми. Усмихнах се. Продължих напред и видях, че в долчинката има река. Бистра и прозрачна, водата леко шумолеше. Над нея имаше дървен мост във формата на дъга. Не спрях да вървя, докато не стигнах до средата му. Погледнах в далечината. Виждах залеза и умиращите му лъчи. Те къпеха околността и и придаваха червеникаво-оранжеви отблясъци. Реката все още се виеше, а по повърхността и имаше нацъфтели лилии. поляните и планините, цветята и горите, небето и земята, те всички пееха нежна песен. Тайният им аромат бе приспиващ. Върнах се на поляната и затворих очи. Унесох се в дълбок сън.
Събудих се в леглото си, плувнала в пот. Въздухът в стаята бе натежал от жегата. Отворих прозореца си и чух шума на колите и моторите,надпреварващи се в късния час. Лъхна ме лек вятър, но той също бе горещ и мръсен. Въздъхнах разочарована, спомняйки си съня. Обърнах се и видях на тоалетката ми да стои една лилия. Връхчетата и бяха порозовели. Приближих се и вдъхнах от аромата и. Бе същият като от съня ми. Пред погледа ми изплуваха реката и планините.
- Благодаря...-прошепнах едва чуто на силата, изпратила ми този прекрасен подарък. Ангел...имах си ангел хранител...

Мерси много.