Парка

Лъхна малко вятър,който малко разхлади положението и успокой нещата. Той седна до нея,като и помогна да седне и каза:
-Тук е малко по добре...
Беше странно от езерото се показваха малки светлини,който правеха езерото много шарено. Но все още бе тъмно. Леко въздъхна и каза:
-И все пак не си заслужаваше да се напиеш толкова заради него. Казваш,че нямаш чувства,а не е така,колкото и да те бе ядосал,ако нямаш чувства никога не би се ядосала.

Вдигна рамене и каза:
-Аз съм ти не само инструктор,аз съм ти като приятел,който трябва да ти влиза в положение,трябва да те разбирам и да ти помагам. Много от дампирите може да не издържат обучението и всичко и могат да отнемат живота си.
Поклати глава и каза:
-Не казвам,че ти ще го направиш но има такива.
Погледна към езерото и се замисли. Въпреки,че бе корав като скала. Носеше много нежна душа понякога.

Леко доближи рамото си до нейното,като се направи,че все едно се опира в нея но ако се опреше,можеше да я притисне. Засмя се и каза:
-Ще ти помогна да скриеш трупа...
Засмя се и след това каза:
-Винаги,ще се намира някой да те изкара извън нерви. Запомни едно от мен, убивай само заплахи не дразнители.
Леко я побутна и каза:
-А и да не се напивай с инструктора си,защото може би ще ти приготви една много изтощителна тренировка...
Засмя се като се шегуваше нямаше да го направи но звучеше доста обедителен.

Смееше се сладко и след това каза:
-Шегувам се,ако не се чувстваш добре си почини.
Вече сякаш почна да и просветва,а него водката го хвана и му се отвърза езика:
-Аз обикновено като се напия се събуждам до някоя и се чувствам гузно.
Премигна леко но си бе истина,като се напиеше ставаше малко развратен. Сега не бе толкова пиян но пак намираше ученичката си доста сладка.

Вдигна рамене и каза:
-Да определено не е добре...
За миг алкохола си каза своето. Беше толкова близо до нея,за миг погледна лицето и,почти щеше да се наведе да я целуне,когато тя се обърна да го види и той също се дръпна и каза:
-И все пак не трябва да пием толкова.

Беше се обърнала към него вече почти не можеше да издържи. Само леко се наведе,като почти не можа да се спре,осъзна се чак когато вече бе вкусил устните и. След това се отдръпна почти насилствено и каза:
-Не трябваше да пия толкова...
Изглеждаше на виновно дете загледа се в езерото,като се опитваше да не я гледа и каза:
-Съжалявам не трябваше...

Това го обърка но след,като той прекрачи границата и след това тя. Той я придърпа към себе си за да не се навежда към нея и я прегърна силно. Може би искаше да се оправдава,че е от пиенето но не бе така,алкохола му помогна само да изрази това,което не можеше. Целуваха се толкова дълго в един миг се отдръпна,прекара ръка по бузата и я пъхна леко в косата и загледа се в очите. Бе наистина много сладка и нежна. Погледа му изразяваше желание пак да я целуне,а устата му изричаше други думи:
-По дяволите аз съм ти инструктор,по-голям съм от теб...

Той обхвана нежното и кръстче,прегърна я силно. Вдъхна от аромата на косите и не искаше да я пусне. Но след това се отдръпна погали я по главата,погледна я в очите. Очите му издаваха болка сърцето му се бе свило,а чувствата му се бореха по ужасяващо от борба с стригой.
-Ти си млада Алис имаш мечти,който искаш да постигнеш имаш мечти в който аз не мога да участвам...
Това бе болезнено,знаеше че дампирие не можеха да имат семейство. Можеше да я обича но в момента разума му не му позволяваше.
-И аз те харесвам още от както те видях за първи път но това не променя нещата...

Премигна леко учудено,не бе казал такова нещо. Прегърна я силно,беше в прегръдките му,това му бе достатъчно. Целуна я по бузата и тихо и прошепна на ухото:
-Искам те повече от всичко на света но ме е страх...
Той бе голям и всеки би решил,че не се страхува от нищо но това не бе така. Прокара ръце в косите и продължи отдръпна се бавно и каза:
-Но не искам да разбивам мечите ти,ами ако някой ден нещо ти се случи или се случи с мен...
Войната в него се разразяваше с пълна сила и бе готова да го повали от вътре.

Гледаше я през цялото време докато говореше. Въпреки,че в този момент се държеше не зряло каза:
-Винаги ще бъда до теб и ще ти помагам но когато пожелаеш да ме оставиш,се чувствай свободна...
Прегърна я силно и каза:
-Не искам като минат 5г. да се задушаваш в мое присъствие. Още си млада,а моя живот е още на карта.
Погали я по бузата леко с пръстите си.

Погали я нежно по главата и след това леко се усмихна:
-Дано да е така но ако някога се влюбиш в друг,ще се опитам да те разбера.
Това бе изключително много той може би от много дълго време не се бе влюбвал,че това да я пусне бе изключително болезнено но тя бе още на 16г. живота бе пред нея.
-Живота е пред теб Алис...
Леко погледна на долу към земята,като задържа погледа си.
-Ще разбереш,че някой ден нямаш нужда от мен,а аз ще бъда безполезен.

-Още като ме пита ти бях казал,че не мога да бъда с морой,защото съм научен да ги пазя,а прекалената ми завист към тях няма да промени нещата.
Леко отметна един кичур,който бе паднал на лицето и и каза:
-А отдавна мечтата ми за семейство....
Леко се засмя за да се пошегува и каза:
-А,и коя моройка,че хареса дъртак като мен?