Бесетката в градината

by **Алис Денвърс** Вто Юли 06, 2010 6:39 pm

Тя бе скрита сред листата на дърветата.Рядко идваха хора ,понеже бе отдалечена от сградата на Академията.
Бесетката в градината Besedka

by **Оливия Сантез** Нед Юли 11, 2010 4:05 pm

Най-после ми остана време да се поразходя.През последните дни все бях заета и никога не намирах малко свободни минути, за да дойда на любимото си място - беседката в градината.Това място бе едно от най-красивите в Академията и едно от най-рядко посещаваните.Тъкмо затова го обичах.Тук можех да събера мислите си и да ги подредя.Те винаги бяха в пълен хаус и жужаха като мухи в главата ми.Добрах се до мъничкото диванче, намиращо се сред красивите цветя, и седнах.Отпуснах глава назад и се загледах в небето.Днес облаци не му липсваха, но въпреки това отново изглеждаше необятно и просторно, както винаги.Можех да стоя така с часове, обаче естествено нямаше как да си го позволя.Все пак трябваше да се върна в Академията по някое време...

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 12:47 am

Рейдж проклинаше ужасно високите си токчета.
Както винаги, беше се качила на поне десет сантиметрови платформи, тъй като беше прекалено ниска. За морой това изглеждаше наистина необичайно. За беда, токчетата бяха тънки и не й позволяваха да върви достатъчно бързо. Откакто се помнеше винаги бързаше нанякъде, без никаква видима причина.
Русата й коса се разстилаше надолу по раменете й и падаше до кръста й, напълно свободно. Тук-там се показваше по някой черен кируч - "тъмнина в светлината", както се шегуваше понякога леля й. Носеше избелели прилепнали дънки и тениска като на супермен. Тя често се шегуваше, че тайно е супермен, но не бива да се разкрива пред света.
Около нея всичко беше зелено и красиво. Харесваше й. Рядко се заглеждаше в природата, но... сега някак й пасваше на настроението.
Стъпките й я отведоха до бесетка. Както всичко останало, и това място беше обгърнато в зеленина. В средата имаше малък диван с възглавници. "Добре", помисли си Рейдж "Глупавите обувки и без това ме изморяват".

ПП. Реших, че тук е най-добре, иначе предчувствам, че ще се набъркам в нечие чуждо рп

by **Joanne Baldwin** Вто Авг 31, 2010 1:02 am

Хвърчах към стаята си - и към срещата със сестра ми - със скоростта на бърз влак на пълна пара. Това създаваше илюзията, че се движа срещу ураган, правещ опити да ме отвее обратно в гората. След малко обаче в главата ми се прокрадна отмъстително мисъл. Клеър рядко идваше когато се разберам и ме оставяше да вися и да чакам с часове. И този път едва ли щеше да е изключение. А дори и да беше, неин ред е да чака. Затова забавих и се насочих към беседката.
Там е моето скривалище. Рядко идват хора - прекалено им е далеч за обикновенна разходка. Затова там мога да съм сама. Не че много държах да съм сама, но не отказвах да отида.
Когато наближих обаче осъзнах, че няма да съм сама. Там имаше едно момиче с дълга руса коса, настанило се на диванчето в срадата. Е, нищо.
- Здравей! - поздравих я весело. - Има ли място и за мен?

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 1:13 am

Тя беше красива и това накара Рейдж да изпита известна доза ревност. Това беше нормално за нея и тя подтисна тази своя егоистична частица. Предпочете да се усмихне сравнително мило.
За нея беше нормално да се държи учтиво. Не крещеше и не изпадаше в изстерия, усмихваше се, когато трябваше, водеше непринудени разговори. Затова изглеждаше напълно естествено, когато каза:
- Разбира се!
Момичето седна до нея и Рейдж се зачуди дали е по-редно да я изчака тя да се представи. По природа обаче беше нетърпелива и за това стори това първа.
- Казвам се Рейдж Озера.
Спря се. Добавяше фамилията си напълно несъзнателно, беше свикнала с това, но се зачуди какво ли ще си помисли момичето за нея.

by **Joanne Baldwin** Вто Авг 31, 2010 1:29 am

Възпитанието и очевидно беше на ниво, защото мило ми предостави мястото до себе си и се представи. Рейдж Озера.
- Аз съм Джоан Болдуин - представих и се на свой ред. - Накратко Джо.
Последното беше задължителната добавка. Харесвах името си, но с всичките си пет букви ми се струваше дълго за пред приятели. А на Рейдж вече гледах като стара позната. Повечето случай е така. Бързо преценявам хората още от пръв поглед и решавам дали да дружа с тях или не. Знам, повърхностно е да се съди по външния вид, но той казва толкова много за човека..
Да се върнем на разговора.
- Не че нещо...просто съм любопитна, но...какво правиш тук? - Все пак хората в тази част на Академията са рядкост.

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 2:14 am

Беше доста трудно за обяснение. Настроенията на Рейдж й подсказваха как да действа. Точно днес беше някак меланхолидна и романтична - това й говореше, че й трябва разходка. Затова беше тръгнала из градините на Академията. Беше вървяла дълго, тъй като беседката беше отдалечена. Тъй като в началото не знаеше колко време ще й бъде приятно да се наслаждава на природата около себе си, беше си обула неподходящи обувки. Грешка, която, надяваше се, нямаше да повтори.
За жалост, не й се обясняваше толкова дълго.
- Ъм. Просто ми се разхождаше ии... попаднах случайно всъщност.
Тя неволно се загледа в Джоан, опитвайки се да я "разгадае". Неволно умееше да долавя частици от аурата й, но не цялата - не беше успяла да увладее напълно способностите си. Цветовете около нея изразяваха приятелско отношение, доколкото Рейдж можеше да е сигурна. Усмихна се, напълно естествено. Имаше чувството, че от пет минути насам не е спряла да се усмихва. "Дотук с отрицателната нагласа".
- Ти как го откри?

by **Joanne Baldwin** Вто Авг 31, 2010 2:35 am

-Ще прозвучи детинско - спрях да говоря и направих драматична пауза, давайки и време да направи няколко предположения. - Играех на криеница! - обявих и се ухилих като ряпа. - От онзи ден ползвам беседката за нещо като скривалище, място за мислене. Фактът, че днес сме две, направи си проси шампанското. Случва се веднъж в годината.
Рейдж ме изучаваше много средоточено. Стори ми се малко странно. Да не би да си бях облякла блузата на обратно? И това се случваше понякога на отвеяните хора като мен. Не. Доре не се бях омазала с нещо. Погледнах я озадачено.
- Ъ...има ли нещо?

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 2:42 am

Ухили се като ряпа ;дд Ще го запомня.

Интересно как се обяснява на някой, че виждаш частици от аурата му. "Не", реши Рейдж, "Сега не му е времето за това".
- Опитвам се да проникна в душата ти - каза тя, като се постара да прозвучи по-скоро иронично, отколкото сериозно.
Припомни си как като малка почти никога не беше играла на криеница. Първо, не я биваше със скривалищата. И второ, винаги дишаше твърде шумно под напрежение. Глупаво, но факт.
Джоан се усмихна на шегата й, която всъщност изобщо не беше шега, а Рейдж се зачуди кое е най-правилното нещо, което да попита.
- Това с шампанското покана ли беше, или просто ме дразниш? - изтърси тя напълно нелепо.
Не харесваше шампанско, но пък .. защо не? Нека се задоволяваме с наличното.

by **Joanne Baldwin** Вто Авг 31, 2010 2:56 am

Засмях се леко. Беше просто шега, но като се замисля...
- Планирах да те изтезавам като изреждам всевъзможни напитки и храни, докато накрая не ти се дояде толкова, че да вземеш да си тръгнеш! Виждаш ли? Злите планове са ми в кръвта. И очаквам да проработи в момента, в които спомена шоколада!
Спрях и вдишах дълбоко. Казах всичко на един дъх и то колкото се може по-бързо. Взех си няколко секунди отпуск от работата като дърдорана, а после заговорих отново.
- А сега сериозно. Наистина ли ти се пие шампанско? - Не че имах нещо против шампанското, но точно в средата на деня предпочитах нещо безалкохолно. - Трепач съм в правенето на плодови коктейли!

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 3:06 am

Рейдж не беше убедена, че иска да се напие. Пиенето на шампанско по това време значеше, че вероятно нямаше да е само едно питие. За нейно лично съжаление, максимума й бяха три чашки, след това имаше опасност да я хване страхотно главоболие.
- Зависи много... - започна тя.
Чудеше се дали са се направи на крайно примерна и да откаже. Или пък да си се покаже страшно непримерна и да получи главоболие. Да бъде някой, който всъщност не е, или да се изправи пред, хъм, греховното си аз. "Все пак", помисли си с известна ирония, " Аз съм създание на мрака".
- ... с кого ги пия - завърши.
Една мъничка част от нея се надяваше Джоан да приеме всичко за шега. Другата, по-голяма част от нея, се закани да заключи примерната част от Рейдж в килера, да я заключи и да я пребие с точилка, щом й се отдаде възможност.

by **Joanne Baldwin** Вто Авг 31, 2010 3:20 am

Дяволита усмивка се появи на лицето ми. Знаех точно как да се добера до шампанското, скрито в кухнята. И преди бях отмъквала по нещо за някое парти. Самата аз рядко пиех. Ако се напиех...ооо къкво пък!
- Ако искаш ще взема шампанското... - Видях вътрешната борба изписана на лицето и. Разпознавах това изражение лесно. И с мен беше същото. -... а мога да отмъкна и натурални сокчета с портокал. Може да вземем и двете и да си запазим първото за по-късно.
Дадох и цели три възможности. Като се замисля малко повече са.
- Да знаеш, че соковете са няколко разновидности. А при шампанското има дузини различни бутилки...
Вече не можех сама да преценя на шега ли говорех, или бях сериозно.

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 11:34 pm

Рейдж се престори, че се замисля.
- Вероятно - каза, - ако бях с десетина години по-малка щях да бъда изкушена повече от сокчетата... не, и тогава нямаше - поправи се тя и се засмя.
После изведнъж стана неочаквано сериозна.
- Не, шегувам се. Ако ще пием нещо, нека да не е толкова силно.
Имаше наистина изключително болезнени спомени свързани с алкохола... И наистина не искаше да ги повтаря. Особено в учебен ден. Особено с тези токчета.
- Можем да... не знам, да идем на кафе?
Чувстваше се малко неловко. До преди малко беше играла съвсем друга роля - тази, на почти разглезена кралска особа, която държи да се напие по средата на деня. Сега играеше играта на благовъзпитано момиче... Коя всъщност искаше да бъде? Подобни въпроси я тормозеха толкова често, че чак я притесняваха.

ПП. Кратко, но се справям трудно когато пиша само за моят герой...

by **Joanne Baldwin** Вто Авг 31, 2010 11:45 pm

Ето за това не се бях сетила. А кафето всъщност беше много добра идея.
- Съгласна! - отговорих и. Това беше най-добрия вариант за сега. - В Академията кафето не е особено хубаво, но ако ти се ходи до града..?
Аз самата бях винаги навита да отида до там. Имаше и магазини и въпреки, че никой не може да ме нарече шопингманиачка, обичах да пазарувам. Имаше и много приятни заведения. Точно като за нас двете.
- Е? Ще ходим ли? -попитах. После добавих още един въпрос. - От колко време си в Академията?

by **Rage Ozera** Вто Авг 31, 2010 11:57 pm

Рейдж направо светна, като чу за града. Това значеше магазини, кафенета, заведение, т.е. - живот. Освен това, имаше спешна нужда да напазарува - не беше го правила от цели три дни. Това беше някак тъжно, при положение, че гардеробът й беше направо пословично огромен. Не знаеше, дали Джоан си падаше по пазаруването, но ако беше така... е, щеше да експлоатира това нейно качество докрай.
- Навита съм - каза тя. - В Академията съм от сравнително скоро... Това май обяснява как досега любовта ни към хъм напитките не ние събрала.

by **Joanne Baldwin** Сря Сеп 01, 2010 12:05 am

Явно и Рейдж беше запалена по пазаруването. Личеше си по изражението и.
- Четеш ми мислите! - казах и и станах. После обаче се сетих за нещо. - С тези обувки ли ще ходиш? Имам предвид страхотни са, но чак до града...
Аз бях свикнала да балансирам на токчета. Въпреки това обаче предпочетох да тръгна с кецовете. Бях се подготвила да бягам, ако ми се наложи да се измъквам от някой. И ето че съм направила правилния избор.

by **Rage Ozera** Сря Сеп 01, 2010 12:08 am

Рейдж впери нещастен поглед към обувките си. Не, че не ги харесваше - напротив, обожаваше ги. Бяха от онзи тип, който обвиваше с каишки целият ти крак и те правят страхотно висока. Адски секси, готини обувки. Освен това много подхождаха на дънките й. Обаче Джоан беше права. Изборът й беше страшно неподходящ. Просто трябваше да се преобуе.
- Права си - каза тя, а гласът й прозвуча някак трагично. - Ще дойдеш ли с мен да се преобуя?

by **Joanne Baldwin** Сря Сеп 01, 2010 12:26 am

Както винаги права. Виждах, че обувките и харесват - и как да не ги харесва - и днякъде съжалявах, че трябва да ги смени, но по-добре така, отколкото едвам да ходи.
- Разбира се - отговорих, когато Рейдж ме попита дали ще отида с нея да се преобуе.
Бях деведесет и девет процента сигурна за връзката между Рейдж и купуването, но реших, че е по-добре да попитам.
- Имаш ли нещо против да пообиколим магазините? - зададох и въпроса малко след като тръгнахме.

by **Арина Ивашков** Сря Сеп 08, 2010 3:47 am

Ама,че библиотерка. Вдигна повече шум и от нас.
Видях,че на Лис не и беше приятно непрекъснато да ни правят забележка,а и ако бяхме останали още щях да цапордасам или
да запаля библиотекарката. Бързо се изнизахме от библиотеката и тръгнахме към беседките.
-Ама,че досадна жена!-казах на Лиса и седнах на беседката.

by **Lissa Dragomir** Сря Сеп 08, 2010 1:31 pm

Разсмях се. И на мен ми бе доста неприятно да ни се правят забележки.
- Извинявай за принудителното излизане.- усмихнах и се виновно.
- Не знам защо, но просто се ядосах.- започнах да си играя с гривната на ръката си. Нямах какво да правя, а исках да си говорим.
- Липсва ли ти семейството?-погледнах я с известна мъка в очите.

by **Арина Ивашков** Сря Сеп 08, 2010 5:19 pm

-Не се притиснявай. Поне си взех книга-казах и размахах книгата,която бях взела.
Замислих се над въпроса за семейството ми:
-Ами,липсват ми-казах-но не особено. И без това през повечето време пътуваха и съм свикнала,да не ги виждам често. Тук поне не съм сама.
-На теб ти липсват,нали?

by **Lissa Dragomir** Сря Сеп 08, 2010 6:54 pm

Усмихнах и се, макар и доста слабо.
- Да, особено кучето.- засмях се леко. То наистина ми липсваше най-много от всичко.
- Но за сметка на това пък, тук ми харесва. Дори много. Имам приятели и се запознавам с нови хора почти всеки ден.- опитвах се да гледам на нещата от добрата им страна. Май се получаваше. Стояхе мълчаливи няколко минути. Аз мислех върху току-що казаното, а тя най- вероятно ме чакаше да каже нещо.
- От колко време си тук?- погледнах я. Аз не бях опознала още много добре цялото училище. Може би от седмица или две. Не бях сигурна, но това място наистина бе огромно. Дори не бях успяла да го разгледам цялото.

by **Арина Ивашков** Сря Сеп 08, 2010 7:02 pm

На мен също ми харесваше в Академията. Имах приятели,нищо не ми липсваше. Тук се чувствах като у дома си.
-Тук съм почти четири години-отговорих на Лиса.-обожавам кучета!
Твоето куче каква порода е?-запитах.
Винаги съм искала домашен любимец,но родителите ми твърдяха,че няма да се справя,защото изисквало много грижи.
-Ти отдавна ли си тук ?

by **Lissa Dragomir** Сря Сеп 08, 2010 7:15 pm

- Взеха ми го преди да дойда. Тогава все още не се знаеше, че изобщо ще идвам. Голдън ретривър е. Казва се Лени. Но нямаше как да го взема. Не съм сигурна, че позволяват животни. А да знаеш как жално скимтеше, когато си тръгвах. За няколко минути се поколебах дали да не идвам, за да си остана при него. Но нямах особен избор- подителите ми ме убедиха.
- А иначе аз съм нова тук. Може би една или две седмици да са минали, откакто дойдох тук. Ще трябва някой пат да ме разведеш из околността.- усмихнах се.

by **Арина Ивашков** Сря Сеп 08, 2010 7:20 pm

-Обожавам тази порода,много са умни. Сигурно съм,че и на нея и липсваш,но ще трябва да свикнете.
Явно беше добре,че нямах домашен любимец,за когото да тъгувам.
-Ще те разведа,когато пожелаеш.-казах на Лиса и и се усмихнах.
-Сега обаче ще трябва да тръгвам,имам нужда да си почина малко. И мерси,че ми помогна с книгата.
Прегърнах Лис за довиждане и тръгнах към общежитията.

by Sponsored content

Бесетката в градината

Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината

Re: Бесетката в градината