Бесетката на плажа

Бе залез слънце.Вече лъчите не дразнеха толкова очите ми,пък беседката ми осигуряваше сянка.Бях си взела една от любимите си книги и айпода.В едната си ръка държах плажната си хавлия.Тя бе морскосиня с изрисувани цветя,виещи се нагоре,от всичките и краища.А в другата си ръка носех плажната си чанта.В нея бях сложила очила,масло,шапка и още приспособления.Аз самата бях с бански и с рокля.Когато стигнах до беседката се огледах.Изглежда нямаше никого.Постлах хавлията си и се свих върху един от шезлонгите.Отворих книгата си и се зачетох.Бях се съсредоточила и не усетих,че някой се приближава.Когато вдигнах поглед едва не изпищях.Бях се унесла.Стиснах устни и след две дълбоки вдишвания се успокоих.Вдигнах малко шапката си и погледнах към момичето пред мен.Усмихваше се.Отвърнах му с най-лъчезарната си усмивка и подадох ръка,ставайки от шезлонга.
-Здравей!Аз съм Лиса.Приятно ми е.-захвърлих книгата си обратно в чантата и зачаках да се представи.

Стигнах до плажа.Събух си чехлите и продължих боса по пясъка.Слънцето залязваше.Цялото небе бе розово с огнени оттенъци.Последните лъчи се опираха във водата и 'и предаваха по - светъл цвят.Лъхаше лек ветрец , който повдигаше косата и рокличката ми .Пясъка под крката ми не беше парещ както по обяд , а приятно хладен.Галеше краката ми и беше приятно.Стигнах до беседката , която търсих и забелязах едно легнало момиче , което се бе покрило с шапката си.В този момент тя повдигна капелата и се изправи като попарена.
-Здравей!Аз съм Лиса.Приятно ми е. - каза тя и захвърли книгата , която видях да чете.
-Здрасти!Казвам се Елизабет.Може ли да седна до теб?

-Разбира се.-направих крачка назад и отново седнах на шезлонга.Вдигнах още малко шапката си назад.Погледнах към морето с лека надежда.Прехапах устна,обмисляйки дали да вляза,но след малко се отказах.Вдигнах отново книгата си,но не я разтворих.Започнах да я въртя из ръцете си,като накрая я оставих на коленете си.
-Ще имаш ли нещо против,ако те наричам Лиз?-погледнах я.Приличаше на морой,но не бях сигурна.Реших това да е другия ми въпрос.-Ти си морой,нали?-съвсем смених темата.Просто се интересувах.Не ми се вярваше да е дампир.

Настаних се на един шезлонг с възглавници точно срещу нея.Това момиче от километри лъхаше на морой , но си замълчах.
-Ще имаш ли нещо против,ако те наричам Лиз? - попита тя.
Напънах се да отговоря , но тя ме прекъсна :
-Ти си морой,нали?
Прехапах устни.Нищо чудно , че ме смята за такава.Външния ми вид беше като трън в гащите.Въздъхнах и 'и отговорих :
-Не.Колкото 'и да приличам на морой не съм.Аз съм дампир.Не ме мисли за пазител.Начинаеща съм. - усмихнах се и добавих - И да , можеш да ме наричаш както си поискаш.
Лиса ме гледаше учудено.Нищо ново под слънцето - аз учудвах всички.

Изгледах я доста очудено.Не ми приличаше на дампир по нищо.Бяла кожа,руса коса,светли очи.Нямаше нито драскотина по нея.Примигнах и леко вдигнах рамене.Е,явно не знаех много за дампирите.Сега се почувствах леко виновна.
-Съжалявам.-промърморих и и се усмихнах виновно.Нямах намерение да я обидя.Реших да разведря обстановката.
-Е,ти плуваш ли?-станах и започнах да събличам роклята си.Да си призная,беше ми малко студено,но...щях да свикна с водата.Наведох се и измъкнах другата си кърпа от чантата.Събух сандалите си и махнах шапката.Слънцето вече почти не се виждаше,макар все още да го чувствах по кожаа си.Леко дразнене,от което потреперих.Не знам дали бе от това или от лекия вятър.Лиз ме гледаше странно.Усмихнах и се широко и се затичах към морето.Щом водата ми стигна до кръста се гмурнах.Знаех как да плувам и не ме бе страх.След малко се показах над водата и си поех дълбоко дъх.Сега вече умирах от студ,но се сдържах да не разтъркам равене с ръце,защото момичето следеше всяко мое движение.На мен по принцип винаги ми бе студено,затова предполагах,че на нея температурата изобщо няма да и направи впечатление.Вдигнах хавлията си от пясъка на излизане и се увих плътно с нея.Седнах обратно на шезлонга си и погледнах леко смутено към Лиз,като през цялото време потръпвах.
-Ще плуваш ли?-попитах я и се разсмях.

Аз също се расмях на свой ред.
-О, с удоволствие!
Събляках рокличката си и останах по бански.Без предупреждение хванах Лиса за ръката и я завлачих към морето.За мое щастие морето беше спокойно.Не можех да я принудя да дойде с мен навътре , затова я пуснах на плитко , а аз продължих до там м до където водата стигаше до брадичката ми.Плувах особено добре , но ме беше страх от морски течения и разни други опасности в моретата.Може да бях дампирче , но и аз си имах страхове.
Сега само нея чаках.Исках заедно да поплуваме.

С усмивка на уста се затичах след нея към морето.Не знаех на колко дълбоко ще влезе,затова се дръпнах и тя ме пусна.Останах на плиткото и когато тя се обърна към мен и стъпи на дъното видях,че не е много дълбоко.Усмихнах се,поех си дълбоко въздух и се гмурнах под водата.Виждах дъното и усещах леките морски течения със студена или топла вода.Когато вече не можех да издържам без кислород,се показах на повърхносттта.Усмихнах се на Лиз и заплувах към нея.Когато стигнах до нея само кимнах с глава навътре към морето и заплувах.Чух я да се отпуска на водата и скоро ме настигна.Бяхме една до друга.Отивахме навътре и по едно време реших да си направим едно състезание.Опитах се да стигна дъното,но не успях.Това леко ме разтревожи,но тревогата бе изместена от любопитство.Исках да проверя на каква дълбочина сме.Гмурнах се надолу и видях,че има поне 1 метър под нас.Не биваше да влизаме по-навътре.Щеше да е опасно.Погледнах към Лиз заговорнически и и споделих идеята си:
-Добре.Искаш ли да се състезаваме?Който стигне до брега пръв печели?-усмихвах се предизвикателно и чаках да ми отговори,готова за старта.

-Охо , добре нека да се състезаваме - казах аз и извих тялото си над водата готова за гмуркане.Тя също се приготви , преброих бързо до три и се гмурнах.Плувах с всички сили към брега.Малки вълни леко ме побутваха напред , което ми помагаше.Нямах представа къде се намира .Не ми се вярваше да е стигнала.Вдигнах леко глава , за да си поема въздух и пак продължих.В този миг някой ме блъсна изотзад.Бе Лиса.Ах , нямаше победител , а морска катастрофа.Прихнах да се смея.

Гмурнах се и се засилих към брега.Давах всичко от себе си.Всичко,което може да даде един морой,което не е толкова много.Знаех,че тя ще победи и това ме тласкаше напред.Напрегнах мускули и раздвижих още по-бързо крайниците си.Тогава се блъснах в нещо.Ако беше скала щеше да е доста очудващо от къде се е взела.Изправих се,като вече едва дишах.Разтърках очи и видях Лиз.Явно в нея се бях сблъскала.Катастрофа!Разсмях се.
-Равен резултат.-подадох и ръка и тя я пое.Това бе знак за примирие.Отпуснах се във водата и затворих очи.Стигах дъното с ръка,така че когато се изправех,водата щеше да ми е до коленете.Станах.
-Ще плуваме ли или ще излизаме?-вече нямаше никакви слънчеви лъчи.Лек вятър подухваше и развяваше мократа ми коса,впивайки се в кожата ми.Размърдах рамене и направих няколко крачки към брега.Обърнах се,гледайки очаквателно Лиз.

-Добре.Да тръгваме. - Ухилих се и я последвах към брега.Излегнах се на един шезлонг , за да изсъхне поне тялото ми , защото не си бях взела хавлия.Морският бриз разроши косата ми и аз потреперих.Вече захладняваше.С този лек ветрец щях да изсъхна по - бързо , разбира се.Лиса се уви в хавлията си и седна на отсрещния шезлонг.Надигнах се до седнало положение и 'и казах направо :
-Разкажи ми за себе си.

Изгледах я изненадано,когато не се уви в хавлия.Вярно,че те бяха по-издръжливи от нас,но тя изглеждаше така,сякаш изобщо не и беше студено.Примигнах няколко пъти при въпроса и.Просто бях разконцентрирана.
-Ами...цялото ми име е Лиса Лафонте Драгомир.Имам афинитет към духа и съм на 17.Най-добрата ми приятелка е дампир и учи тук.Името и е Елиза Харт и с нея се познаваме от деца.Наскоро проявих способностите си.Оптимист съм.Израстнах в щастливо семейство.Ъммм....не се сещам за друго.-вдигнах рамене и се усмихнах засрамено,след което вдигнах оживено поглед към нея.
-Ами ти?-сега бе нейн ред.

Уау!Беше от кралска фамилия и владееше така рядко срещания дух...Наистина бях изнендана.Та дори познаваше някого тук.Имала приятелка от детството...е моята история беше пълен контраст.Мразех да разказвам за себе си , но все пак 'и отговорих :
-Баща ми е от рода Ивашков.Мйка ми е кървава курва и е преспала с него за една нощ.Аз съм нежелано дете.Леля ми ме отгледа в Мисула.Никой не познавам тук и общо взето това е скапаното ми минало. - Насилих се да се усмихна и зачаках реакцията 'и.

-Аз...аз...съжалявам-запелтечих.Не знаех какво да кажа.Прехапах устна и погледнах към земята.Поех си дъх и стиснах юмрюци.
-Едва ли си била нежелано дете,а по-скоро неочаквано.И съм сигурна,че много скоро ще се запознаеш с някой тук.Ще си намериш приятели и ще си прекарваш добре.А това,че си от рода Ивашков е привилегия.-отпуснах ръце.Бях казала всичко това без да и давам шанс да отговори.Издишах.Мъчех се да я накарам да гледа от добрата страна на нещата.Срещнах погледа и и и се усмихнах уверено.Знаех,че всичко ще се нареди за нея.Все някога щеше.Миналото нямаше значение,важно бе бъдещето.

Този неин прилив на емоции ме изненада.Млъкнах и гледах към морето поне 2 минути.Беше ли права?Никога не бях поглеждала нещата от хубавата страна.Неочаквано...ами логично.За момент си помислих дори , че съм родена с някаква цел на тоя свят.Ами никой не ме е искал , но нямаше да се самоубия заради тъпите си родители.Дано всичко да се нареди.
-Благодаря ти за разбирането - усмихнах се.
Виждах , че сме изсъхнали , така че предложих :
-Искаш ли вече да се прибираме?

Погледнах към сухия си бански и кимнах в знак на съгласие.Облякох роклата си и събрах всичките си неща в чантата,която сега ми се струваше бездънна.Махнах шапката,очилата и всички хавлии и взех сандалите си в ръка.Обърнах се към Лиз,която бе готова много преди мен.И двете тръгнахме към училището,където аз трябваше да отида до стаята на захранващите,а тя...нямах си и на представа.Ако искаше,щеше да ми каже.