Дълбоко в гората

Добре, бях се загубила. Но нали целта ми беше точно това- да видя дали ще успея да се измъкна, след като веднъж съм дошла тук. Ами...отговора бе не. А лошо ми се пишеше ако ме хванеха да се размотавам тук сама. Въздъхнах и седнах на един дънер, покрит обилно с мъх. Дънките ми, които някога бяха чисти, сега бяха полепнали с кал и на места се бяха оцветили в зелено. Ботушите също не бяха особено чисти, но заради цвета не си личеше. Блузата ми поне бе останала чиста. Станах и продължих напред, като по едно време чух шум. Заковах се на място и за секунди през главата ми минаха всички възможни варианти- пазител, изгонване, диво животно и всякакви други. Облегнах се на най-близкото дърво и се замолих да не съм привлякла нечие внимание.

Той се разхождаше просто за почивка,от както бе тук,се разхождаше просто ей така без смисъл. Внезапно видя една позната фигура. Приближи се бавно към нея зад гръп леко се мушна от дясната страна като се бе подпрял на дървото и каза:
-И как така имате късмет все на мен да попадате?
След това се отдръпна отново беше с черно с едно много тънко яке което не можеше да скрие мусколите му и го носеше,за да не бие на очи.
-Какво правите сама отново?

Стреснах се от появата му, но това бе Матеас. Отдъхнах си...Поне го познавах. Всъщност се зарадвах, че е тук. А на въпроса какво правя тук...ами, реших да пробвам дали ще успея да се върна сама без карта, компас или друг човек. Е, не успях...Можех да се закълна, че ако му кажех това щеше да има причина да ме прати в лудница.
- Аз...ами....-наведох глава и започнах трескаво да мисля за извинение.
- Реших да....ъ....се разходя?- погледнах го извинително. Опитвах се да сменя темата.
- А ти какво правиш тук? Честито яке междудругото.- усмихнах му се. Моите опити за сменяне на темата бяха жалки. И то много. Отново се загледах в земята. Знаех какво ще каже- че не бива да излизам сама, особено в тази част на гората. Но аз все пак се радвах да го видя. Ако беше някой друг пазител, той тутакси би ме изпратил в стаята ми или направо при директорката. Но Мат не беше такъв. Или беше? Вече за втори пат ме хващаше в нарушение. Подритнах едно камъче, чакайки отговора му...

Засмя се леко и каза:
-Не е ново,просто не съм влизал в битка с него...
Замисли се малко и след това каза:
-Не не съм влизал...
Явно я бе стреснал леко и се усмихна и каза:
-Ех,радвай се че съм аз,а не е някой друг,аз съм малко по благосклонен...
Леко се отдръпна от дървото като махна ръката си. Не искаше да я плаши с голямото си тяло:
-Шляех се и те видях и ти да се шляеш,май си се загубила?

Засмях се.
-Да...загубих се...- замълчах за миг. Чудех се дали да му разкажа. Е, какво пък.
- Загубих се...нарочно.- прехапах устна, за да не се разсмея. Чак сега осъзнавах колко глупаво звуча. Наистина трябваше да ида да се прегледам.
- Това, че не си влизал наскоро в битка е хубаво нещо, нали? Значи, че няма стригои. Пък и така си в безопастност. Не че се съмнявам в уменията ти, просто не искам да пострадаш. Било то злополука или не.- вдигнах поглед от земята.
- А за шляенето...какво ще кажеш да се разходим?- на лицето ми се разля приветлива усмивка...

Той леко премигна леко бе зайнтригован:
-Грижа те е за мен?
Усмихна се леко подаде ръка леко и каза:
-Нека се расходим,вечерта е хубава и без това аз щете пазя да не се загубиш,а и аз няма да бъда сам...
Усмихна се леко като бе подал напред ръката си и чакаше нейната.

Отвърнах на усмивката му.
- Разбира се, че ме е грижа за теб. Не бих искала да ти се случи нещо, ти си ми приятел.- поех ръката му и направих крачка напред. Около мен имаше само зеленина и нищо друго. Чудех се на Мат как се ориентира. Тъкмо минавахме покрай едни храсти и чух шум. Спрях се и погледнах натам. Щом аз бях чула шума, то Мат сигурно го бе усетил много преди мен. Не казах нищо, но се приближих натам.

Засмя се познаваше шума и това не бе нищо. Преди да се приближи много тя много блиско той се шмугна и след кратък шум носеше нещо пухкаво в ръцете си. Беше заек който бе леко петнист,защото се готвеше за зимната премяна. Той беше леко изплашен но в ръцете на Мат стоеше кротко. Леко се приближи към нея наведе се леко към нея за да може да го види и каза:
-Малко зайче спокойно...

Прехапах устна. Боже, колко бе красиво това животинче.
- Може ли да го подържа?- вдигнах обнадежден поглед към Мат. Давах си живота, за да докосна животинчето. По принцип никога не са бягали от мен и ми бяха любимите животни.
- Колко е красиво... и мило...- очите ми блестяха. Господи, само веднъж бях докосвала зайче, но тогава то избяга, защото родителите ми изпищяха от страх да не ме одере или нарани. Знаех, че обичат да ги чешат зад ушичките и да ги галят. Когато се отнасяш добре с тях, те се привързват към теб и дори преодоляват страха си. Погледнах още веднъж към Мат и леко помилвах животинчето.

Той леко го предаде напред. Явно от нейните милувки се успокояваше и каза:
-Да при мен го е страх,животните не харесват дампири...
Засмя се и го подаде,като той сякап искаше да иде в прегръдките и. Та кой не би искал да е в прегръдката на моройка. Засмя се леко и каза:
-Винаги е било така,ако не съм ловък никога няма да хвана с добро никакво животно,а вие сякаш ги омайвате...
Не го казваше укорително макар да не обичаше много моройте. Просто бе като малка шегичка.

Хванах зайчето и го гушнах. То се кротна. Засмях се леко и се усмихнах на Мат.
- Май ме харесва...- погалих го отново. Дампирът бе забавен. Имаше чувство за хумор. Продължавах да милвам зайчето, а двамата вървяхме напред.
- Разкажи ми как я караш напоследък? Как ти минават дните? Чух, че преподаваш бойни изкуства.- погледнах го и му се усмихнах.

Изведнъж се чуха стъпки,тя още не ги чуваше добре но негови я слух бе много остър. Той леко се приближи към нея кат ляко я хвана през кръста. В този момент зайчето отскочи от ръцете и и побягна някъде:
-Слушай ме внимателно...-леко и кимна-Всичко ще е наред...
Малко като по учебник но не съвсем.
-Искам да стойш до мен,аз ще ти кажа кога да бягаш...
Стъпките приближаваха,скоро се чуваха много силно. От към гората се появи фигура на жена... Но не беше жена... Беше ужасен стрикой кравожаден и гладе.
Скоро щеше да нападне,леко я бутна назад и каза:
-Искам да бягаш с все сила,по бързо от заека,аз ще те намеря...

Чудех се какво става. Не чувах или виждах нищо, но реших да се доверя на Мат. Скоро забелязах жената, която идваше. Тъкмо щях да я поздравя, когато видях червените очи и снежнобялата кожа. Спрях да дишам. Само кимнах на мат и се затичах в противоположната посока с все сила. Спъвах се и на няколко пъти паднах, като на третия път си обелих коляното. Това привлече вниманието на стригойката и аз отново се затичах. Стараех се да не издавам нито звук, но вече се задъхвах. Накрая видях нещо като пещера и реших да стоя там. Само се надявах Мат да я добре. Но преди да отида там чух силен вик, мисля че беше жената, но бях прекалено изплашена, за да се върна. Спрях се на място и се обърнах назад. Знаех, че трябва или да бягам или да се скрия, но просто не можех да оставя Мат така. Добре, нов план. Наведох се и взех един по-остър камък. Порязах китката си и съвсем леко изстенах. Отново се затичах. Вече не ме виждаха, но аз поне щях да оставя фалшива следа. На няколко пъти се облегнах на дърветата и оставих по тях кръв. Накрая откъснах от блузата си парче и превързах раната. Тръгнах към пещерата и се свих на кълбо там, като затворих очи и почти не дишах.

След като го доближи я избегна и и нанесе няколко удъра. Тя леко испищя от удара но не се даваше. Движенията и бяха бързи но предвидими. Тя бе силна като новачка но не и хитра.
Внезапно,се настарви от нещо. След това хукна по дирите на Лиса. Той изтърпна... Подяволите какво бе направила.
Лиса бягаше и след нея онова чудовище. Раскъся якето защото му пречеше. Не можеше да скочи за да вземе кол. За това трябваше да бъде много бърз. Бягаше силно,за да го изпревари.
Стригоя бе на само няколко сантиметна от Лиса,когато той с още по голяма сила скочи като дигър извика:
-Затвори очи!
Малко след това,от адреналина не можеше да си обясни от какво събори силния стригой и с две движения откърши връта на стригойката. Без да се съобразява с това,че е жена или пред нея има момиче. Стригоя бе напълно безжизнен той стоеше без якето си гърдите му бяха оплескани с неговата кръв от бягането се бе ударил в няколко клона но бяха драскотини,а и имаше една на рамотто си от нокти.
Той скочи пред лиса,като не и позволи да погледне към стригоя. Хвана и ръката и каза строго:
-Никога ама никога не прави това...-очите му и физиономията му бяха строги,сърцето му бе тревожно-Не помагаш така и ставаш жертва,повече се настърва...
Извади си превръските за ръцете с който биеше крушата и каза:
-Никога ама никога не го прави повече!
Овиваше леко раната и каза:
-Това е сериозно,опасно е за теб...

Дишах на пресекулки и не можех да му отговоря много свързано.
- Аз...ссссссъжалявамм.- потреперих. Чак сега вдигнах поглед и то доста плахо към лицето му. На рамото му имаше следи от кръв. На места бе одран и имаше драскотини. При вида на кръвта отново потреперих. И в този миг се случи. Онова дразнещо чувство сякаш си в транс.Издишах и спрях да треперя. Зениците ми се разшириха. Гледах рамото му така съсредоточено, че усеих как той ме разтърси за ръцете, но не можех да откъсна поглед от него и кръвта. Вдигнах ръка и бавно я приближих към него. Съвсем бавно и внимателно плъзнах ръка по гърдите му и усетих магията. Поех си рязко дъх и след няколко мига премигах объркано. Виеше ми се свят, а Мат ме гледаше объркано. Смръщих вежди, защото главата ме болеше. Раните му бяха заздравели.
- Иизвинявай...аз...по дяволите!- олюлях се, нищо че бях на земята.

Да определено тя беше омаяна от кръвта. Да дампирската кръв си беше нещо хубаво попринцип за тях. Но си имаше специални цени за това. Него не го бяха хапали но бяха казвали,че било хубаво...
Леко я прихвана,защото бе залитнала но имаше една рана която не бе зарастнала и бе ного близо до нея. Чак като я размърда усети,че го понаболява но бе много близко до нея и можеше да я искоши. Но той въобще не обърна внимани.
-Да те заведа в академият...
Сети се и каза:
-Подяволите още една грамотевица...

Продължавах да го гледам леко объркана. Странно, че беше останала една рана. Отклоних поглед от нея, за да не се получи още веднъж предишната ситуация. Макар наистина да усещах миризмата на кръв във въздуха. За първи път той бе толкова близо до мен. Чувствах се в безопастност с него. Той ме придържаше с една ръка и аз се свих и опрях глава на гърдите му. Тялото му бе топло, а аз замръзвах. Притворих очи. Бях толкова изморена, чувствах се като дрогирана.
- Мммм...приятно е.- и двамата бяхме кални, и двамата бяхме с рани. Но не ме интересуваше. Беше ми приятно така. Усещах дишането му и чуваш пулсирането на сърцето му. За един миг ми се видя толкова раним и толкова силен.
- За първи път осъзнавам колко си силен, но и колко раним.- казах му със замечтан глас, а той застина. Явно го карах да се чувства неудобно.

Той леко я прихвана и я занесе на ръце тя бе лекичка. Много лека а и той не бе изморен. Беше ранен но нямаше нищо:
-Ще те заведа в стаята ти много ти дойде...
Малко говореше не свързано,прие го за комплимент но се усмихна и каза:
-Не бращоли глупости...
След това тръгна към академията към нейната стая,за да я остави там и да може да си почине.
-Май не си се хранила скоро?

- Напротив. Преди...-свих вежди. Опитвах се да се сетя.
- Мисля, че преди около 4 дни.-казах и се отпуснах. Усещах, че ме носи нанякъде, но бях прекалено изморена, за да попитам. Не знам кога, но усетих, че разговаря с някого. Мисля, че бяха другите пазители. Бяхме пред Академията.
- Пусни ме...- примигах и се опитах да стъпя на земята. Мисля, че можех да ходя. Не бях толкова жестоко ранена, че да имам нужда от помощ при стоенето на крака и Мат ме пусна. В първия миг само се оглеждах и всичко ми се сливаше, но после успях да различа силуетите. Както предполагах, бяхме пред Академията.

Леко я пусна тя се олйоля и каза:
-Да те съпроводя до стаята за всеки случеи..
Тя не довърши но нямаше никой,а и не бяха на централни вход. Помогна и да седне на една пейка и каза:
-Ако искаш глатни малко въздух преди да се прибереш.
Малко не знаеше как да реагира,а и явно бе използвала дарбите си.

Седнах на пейката и вдишах дълбоко. Вече се чувствах по-добре. Гледах земята и линиите малко се размазваха през погледа ми, но поне не беше чак толкова зле като преди. Смръщих се и докоснах с пръсти главата си. Все още ме болеше.
- Мат...съжалявам, че се държах така. Винаги става така, след като използвам Духа.- въздъхнах уморено.
- Понякога ми се иска да нямам никакви сили, стига да не ми се налага да изпитвам отново и отново това гадно чувство.- казах го на един дъх и свих краката си на пейката. Обгърнах ги с една ръка, а с другата обрисувах кръгове около единия болт на пейката. Отпуснах глава на колената си и потънах в мисли, чакайки Матеас да каже нещо...

ПП- Искам героя ми да стане стригой. Но ще те помоля само да не ме убиваш още в началото. И аз обещавам да не закачам другите.

Той леко я погали по главата и каза:
-За това си тук,за да се научиш,как до го контролираш.
Усмихна се той:
-Не се тревожи всичко,ще е наред.
Да мразеше тин живота и проблемите им:
-Горе главата!

п.п:Ам,мисля,че не е добре,защото ще те убия!

Усмихнах му се, но все още бях в отчаяно настроение.
- Ти си добър приятел. Чудя ти се как ме търпиш?- засмях се и станах. Явно превръзката на ръката ми се бе закачила за някоя от дъските, защото падна на земята. Погледнах към китката си- още кървеше. Вече започвах да се дразня. Прокарах нокти по раната и кървенето се усили. Въздъхнах и се наведох, за да вдигна бинта. Отново го увих около раната и я пристегнах колкото можах повече. Чувствах се изтощена и мислех да се прибирам, но мисълта да се затворя в стаята си в това състояние, беше същата като да се порежа, когато ме гонеше стригойка- глупава. Щях да се разходя покрай стрелбището или да мина през захранващите, но не и да се прибера.
- Аз...ще се разходя. Но ще съм в Академията. Няма нужда да идваш с мен. Изложих се достатъчно.- усмихнах му се тъжно и тръгнах към портите и още една лекция от другите Пазители...

ПП- Аз съм си наумила, че искам да стана стригой. И мисля, че се разбрах с едно момиче как да опишем цялата история. Само наистина те моля да не ме ликвидираш в самото начало. Дай ми поне ден-два да си пиша и с другите. Ще се получи интересно. Няма да убивам или наранявам никого. После ще може там който иска да ме прободе с кол и ще си направя нов герой, че и без това този вече малко взе да ме дразни и да ми става скучно с него...

Той махна тя беше доста объркана:
-Пази се!
След това тръгна към замъка,за да може да приберат трупа на стригоя и да засилят,малко охраната.
А, и да може да се преоблече,защото целия беше в кал.