Обащата стая с камината:

Замъкът бе пъст, когато влизахме. Явно всички спяха. В началото се чудех къде да отидем и доста пообиколихме, когато видяхме тази стая. Не знаех какво има в нея, но вратата отначало бе леко открехната, затова реших да проверя. Почуках на вратата, но никой не отговори. Обърнах се към Матеас, който бе точно зад мен. Просто проверявах дали е тук. Ако вътре имаше други пазители щях да си навлека неприятности, ако ме видят да се разхождам сама из самъка в полунощ. Открехнах още малко вратата и видях горчщата камина. В стаята нямаше никой и явно се използва за обща стая. И двамата влязохме вътре, защото чух гласове в края на коридора. Поне щяхме да избегнем обясненията. Сега вече се огледах по-подробно. Помещението не бе много голямо, а в средата му имаше разположени две канапета и килим помежду им. Седнах на едното по- близо до камината и веднага се почувствах по-добре. Мат седна срещу мен. Погледнах го, защото гласовете приближаваха стаята. И двамата бяхме напрегнати. Когато минаха пред стаята сърцето ми прескочи два удара. Никой не влезе. Отдъхнах си и отново огледах стаята. Всъщност не бях в нарушение- с мен имаше пазител. Но все пак...Не се сещах какво да кажа, затова оставих дампира да избере темата.

Той се усмихна не бе разбрал,защо е толкова напрегната леко се наведе към нея,защото тя избягваше погледа му:
-Нещо се притисни?
Засмя се леко и след това каза:
-Няма да кажа,че си излязла без пазител,ще кажа,че си помолила аз да те придружа,а после не си искала да си сама.
След това се загледа в огъня и каза:
-Принципно съм много строг пазител но тук е училище,а не казарма за това ви влизам в положението,защото и аз съм бил някога,като вас...
Засмя се леко:
-Е поне като повечето бъдещи пазители.

Засмях се на свой ред.
- Благодаря, че ще ме прикриеш. И ти се извинявам, че ти провалих свободния ден.- започнах да кърша пръсти. Когато го видях на плажа той явно се бе подготвил за тренировка или нещо друго. Не бях сигурна. Но моята поява му съсипа плановете.
- Аз си прекарах страхотно. Надявам се и ти да си.- усмихнах му се леко виновно и видях мълниите на врата му.
- Разкажи ми за това какво е да се биеш със стригои. Да можеш да ги победиш. Какво е чувството, когато свалиш някой?- живо се интересувах от тези неща. Вярно че съм ставала свидел на подобно нещо, но през повечето време бях в безсъзнание. А след това не успях да говоря с Роза.

Той се засмя и каза:
-Аз още от събуждането си започвам тренировки,а и още не са ми назначили много бъдещи пазители,който да обучавам. Все пак това ми е втория ден.
Облегна се леко назад,защото бе малко голям и понякога гърба го болееше,може би и заради това,че бе на течение постоянно. След това се замисли и над следващия въпрос но не искаше да и казва до край истината. Защото най-често прекършваше някой врат или доста често забиваше кола без право на промяна. Засмя се леко и каза:
-Ще ти спестя много от това,какво правя но...
Леко поклати глава и каза:
-Но чувството е все едно ти се случва нещо толкова хубаво и но толкова лошо,в един и същи момент и всичко става толкова бързо,че нямаш време да мислиш,а само да действаш. Когато видиш очите на стригоя и си готов да го нападнеш и убиеш. Цялата ти кръв закипява...
Замисли се може би имаше нещо общо с правенето на секса удоволствието бе почти същото:
-Но при мен много нямат време за молитва,бързо приключват битките ми. Като бях млад ми отнемаше много време сега вече е повече рутина.

Изслушах историята му в захлас, но след цял ден навън умората започна да си казва думата. Мислех да мина през залата на захранващите, но не исках да будя никой. Може би утре щях да мина оттам.
- Мат, благодаря ти, че се съгласи да се разхождаш с мен днес, но сега мисля да се прибирам.Изкарах си страхотно. А за битките- ти си страхотен пазител и затова се справяш така умело със стригоите. Ако бе някой по-неопитен съм сигурна, че щеше да има и доза страх. - направих няколко крачки към вратата и се обърнах към него.
- Спалните на мороите са близо. Зад ъгъла. Обещавам да отида директно там.- засмях се.- Ще се видим отново някой път. Лека вечер.- усмихнах му се за последно и излязох от стаята. Стъпвах съвсем леко по пода, но токчетата ми вдигаха известен шум, затова ги събух. Продължих така докато не стигнах до спалнята си. Отново чух гласовете на пазителите и побързах да вляза.