Тихата стая:

Пристъпих по коридорите към "Тихата стая". Никога преди не бях отивала там преди, но любопитството ме глождеше и щях да разбера какво и е толкова специалното. Добре беше, че е в училището и нямаше нужда да унедомявам за излизането си. Достатъчно бе, че по коридорите се разхождаха дампири и повечето от тях бяха пазители.
Затрополих по коридора с прекалено шумните си обувки и повдигнах полите на роклята. Обикновено не се обличах толкова официано, но след това щях да излизам и не ми се приобличаше по 200 пъти, затова щях да отида така. Какво толкова, че всички ме гледаха странно, заради облеклото? Усмихнах се на няколко от минаващите дампири и ги поздравих, молейки се скоро странните погледа да отминат и аз да се добера до стаята. накрая достигнах целта си и влязох вътре, отрескайки се в едно кресло. Чак сега я огледах. Гледката бе изумително красива, а пълната луна грееше през прозореца. Открехнах го леко и се насладих на свужият въздух, който прийждаше през процепа. Притворих очи и за мег забравих околният свят...

Ъгх.Мразех всички тези дампири.Сякаш бях президент.Отпред,отстрани.Не можех и за миг да остана сам,но разбира се,та нали съм син на Джон Салватор.Понякога това име ми дотежава и то много.Исках да остана насаме със себе си поне за малко.Тъкмо се бях преместил тук.Обикалях коридорите безцелно докато не стигнах до една огромна врата.Открехнах я,а на прозореца стоеше момиче.
-Хм,да не би да притеснявам младата госпожица?
казах с широка усмивка като се приближих към нея

Обърнах се стреснато, от което част от къдриците паднаха пред лицето ми и ми се наложи да ги отместя. Пред мен стоеше едни доста красив...хм...Напрегнах се и използвах дарбата си, за да преценя дали е дампир или морой. Имаше светли, удивителни очи, но кожата му бе с няколко идеи по-тъмна от тази на мороите. Скулите му, типичният за всички морои загадъчен мотив, и самото му излъчване бе на морой. Ала все още се колебаех. За да съм напълно сигурна проверих аурата му, в която със сигурност липсваха типичните решителност, сериозност и съсредоточеност, които откривах при дампирите. Усмихнах се и леко прехапах устна, глупав навик, останал ми от дете.
- Нищо подобно, господине. Аз просто...размишлявах.- отклоних поглед към прозореца отново.
- Аз съм Лиса. - Реших, че ще е добре да се представя. Отново се усмихнах и зачаках мистериозният господин да ми каже името си.

Мда.Беше морой,по всичко си личеше.Беше толкова светла,красива и..Нее,няма да изпадам в подробности.
-О,моля те,говори ми на "ти"
усмихнах се на една страна като застанах точно пред нея
-Деймън.Деймън Салватор.
казах кратко и ясно като хванах ръката й и целунах външната страна на дланта й
-Приятно ми е да се запознаем,Лиса.
впих поглед в очите й

За миг просто стоях и гледах очите му, неспособна да помръдна. След това се опомних и дръпнах леко ръката си. Какво ми ставаше? Да се захласвам по непознат...Това бе абсолютно нетипично за мен, но пък той бе толкова кра...Спри! Заповядах си мислено и с усилие на волята си отклоних мислите си от него.
- Какво те води тук, Деймън?- отново срещнах погледа му и нямаше как да сдържа усмивката си. Добре, признавах си. Той наистина изглеждаше невероятно и най-вероятно би могъл да свали всяко едно момиче. Затова и нямаше защо да се прехласнам. Но това не беше ли Деймън Салватор? Бях чувала за него. Благородното му потекло бе известно. За миг в очите ми проблесна надежда, че срещам някой, който също мрази да го следват навсякъде, но тя бе брутално изблъскана от дямата "Непознат!", която отказваше да си тръгне от ума ми...

Хах.Добре,аз не правя нищо,а тя вече се стъписа.Толкова е сладка.
Изсмях се тихо и дискретно за да не ме види.
-Кхъм.Тук не ни ли води една цел?
повдигнах вежда и се облегнах на прозореца като скръстих ръце
-Думата "Стригои" да те напомня на нещо?
засмях се
-Изглеждаш ми малко напрегната,отпусни се,не съм страшен.
доближих се до нея и прокарах пръсти по лицето й

Бях на път да оспорвам това за " Не съм страшен.", но се отказах. Само щях да прозвуча още по-глупаво. И все пак...Щях да рискувам. Оставих го да ме докосне и се постарах да не треперя, опитвайки се да си придам самодоволен вид. Приближих се на сантиметри от ухото му и прошепнах:
- Виждам аурата ти. И определението "не съм страшен" не влиза в нея.- отдръпнах се назад и срещнах погледа му. Крива усмивка се появи на лицето ми, съвсем скоро заменена от лека розовенина по страните ми. Тръснах леко глава и косата ми закри издайническото изчервяване. Поех си няколко пъти въздух, надявайки се той да не забелязва глупавото ми поведение и накрая просто се обърнах с лице към прозореца. Така ми бе малко по-лесно да мисля, но пък, когато не го виждах настръхвах. Някакъв инстинкт ми подсказваше да внимавам, но аз упорито го игнорирах. Странно, но мистериозният Деймън ми допадаше и то много. Естествено, не бих го казала на глас, дори да ме заплашваха стригои.
- Деймън...- за миг замълчах, осъзнавайки колко хубаво име имаше...
- От кога си тук?- сега вече се обърнах към него, лицето ми си бе бяло, а розовенината я нямаше.

Определено беше срамежлива,и това по някакъв странен начин ми харесваше.Непринуденото й държание..Ах, отново подробности.Нека се върна към въпроса й.
-Хм.
погледнах часовника си
-От точно 1 час и 24 минути.
усмихнах се
-И мисля,че тук ще ми хареса,като изключим всички тези дампири,но...с тях се свиква.
-Ами ти?

За миг не можех да асимилирам казаното. Значи наистина се бях оказала права в предположенията си. Широка усмивка се появи на лицето ми и аз възкликнах. Докоснах леко ръката му, след което се отдръпнах.
- И аз!- Наум се скстрих за глупостите, които ръсех.
- Имам предвид, че нямам нищо против дампирите, те ни пазят и са много добри приятели, но идеята да ме следват навсякъде извън кампуса, просто не ми харесва. Всеки човек, морой или дампир има нужда от малко лично пространство.- чак сега си поех дъх. Мисля, е току-що изплаших мороят. Така ли трябваше да се държи една принцеса? Прехапах устна и сведох поглед към земята.
- А аз съм тук от около 5 седмици, но може и повече. -опитах се да отклоня вниманието.
- Ще свикнеш с постоянната охрана в коридорите. Ще ти хареса мястото.- опитвах се да не срещам погледа му.

-Щом ти си тук няма как да не ми хареса.
усмихнах се широко и я погледнах,като видях че се мъчи да гледа на друго място
-Хайде де,погледни ме.Или има някакъв проблем?
повдигнах вежда,хванах лицето й с ръка и обърнах леко главата й към мен, така че да срещнем погледите си
Тя стоеше пред мен толкова уплашена..като сърна.Толкова невинна и..а устните й ме привличаха все повече.
Придърпах я към себе си като сложих едната си ръка на кръста й,а другата прокарах през косите й.Последен поглед,последван от нежна целувка.

Инстинктивната реакция бе не да го прегърна през кръста и да се наслаждавам на момента, а да се отдръпна назад. Е да, и това стана, но чак след няколко секунди. Прекратих целувката, изплъзвайки се от ръцете му. Облегнах се на стената и обвих тялото си с ръце. Няколко мига се насилих да не говоря, защото нямаше да мога.
- Това не биваше да става. Аз...не те познавам. Ти би могъл да имаш всяко момиче, което поискаш.- " И ето, че аз съм така глупава да хлътна по теб..."-довърших наум, упреквайки се. За миг срещнах погледа му. Да, той недоумяваше какво става. И разбира се, че няма да разибра. Кое момиче първо отвръща на целувката, след това се отдръпва като опарена? Но в момента, в който срещнах очите му, ми се прииска пак да го направи. Сведох поглед към земята, опитвайки се да възтановя дишането си.

Това,което направи тя до една степен ме изненада,а от друга ми се понрави.От една страна не издържах на привличането,а от друга беше нещо като тест за нея.И реакцията,която тя направи всъщност много ми се понрави.
-Всичко,което се случва,трябва да се случи,мила.Ии за мен не беше грешка.
усмихнах се
-И да,мога да имам всяка,но защо ли искам теб?
повдигнах вежда и застанах плътно до нея

Добре, вече тотално не можех да дишам и виновникът бе Деймън. Странно, но ми харесваше как не мога да дишам в негово присъствие, защото въздухът просто отказваше да ми помогне, как краката ми се подкосяваха, когато бе наблизо, розовенината по страните ми. Харесваше ми той! А в момента стоях и го гледах право в очите, изучавайки всяка подробност на лицето му. Колебливо го докоснах, прокарвайки съвсем леко върха на пръстите си по кожата му, след което дръпнах леко якето му към себе си, прошепвайки едва-едва " Целуни ме.". В следващият миг устните ни се сляха, а аз чак сега вече дишах. Започнах да забелязвам някои неща като близостта на телата ни и на Деймън му се наложи да ме прегърне, за да не падна.
В началото целувката бе нежна. След това натискът помежду ни се увеличи и странното пърхане в корема ми се усили. Плъзнах ръце по кръста му, придърпвайки го към себе си. Не ме интересуваше дали можеше да има всяка една, важното бе, че в момента бе с мен. Около това се въртеше светът ми в момента.

Когато ме накара да я целуна доволна усмивка намери място на лицето ми като бързо бе заменена от горещите й и сладки устни.Беше толкова крехка в ръцете ми,като цвете.Сякаш всеки момент щеше да се счупи,ако не я държах.Притиснах я още по-силно към себе си.Целувката ставаше все по-страстна.Взех я в ръцете си и я поставих да седне на перваза на прозореца.Едва тогава отделихме устни.Срещнах погледа й.Прокарах пръсти по челюстта й и прошепнах в ухото й:
-Прелестна си.

Меките му устни ме опияняваха. От близостта можех да усетя изваяното му тяло, много по-развито от това на обикновените морои. Нашата раса по принцип бе изключително неиздръжлива физически, а той определено не влизаше в категорията "неиздръжлив. От мястото си на прозореца, можех да видя по-добре невероятните му очи. А в момена лунната светлина се отразяваше в тях и те сякаш светеха. Когато той докосна лицето ми, кожата ми настръхна и едновременно се възпламени. Затворих очи, вдигайки лице към него.
- Ти...си невероятен.- докоснах с пръст гърдите му, за по-театрален ефект. Скочих от перваза на земята, надигайки се на пръсти, за да го целуна. След това се отдръпнах и се облегнах на рамката на прозореца с крива усмивка.

Момичето започваше да ми харесва все повече.
-За къде си се приготвила толкова красива?
попитах като доволната усмивка се прокрадна по лицето ми
-Да не би да отиваш на някой бал?
отново се доближих до нея,устните ни бяха на милиметри едни от друи,можех да усетя дъха й, и колко учестено бие сърцето й.Тъкмо когато щях да я целуна се преместих от устните като дъхът ми галеше кожата й и я караше да трепери,прошепнах в ухото й
-Нали няма да ме оставиш тук самичък?
след думите ми се облегнах на прозореца и впих поглед в нея

Приближих се към него и леко повдигах вежда.
- Как ще те оставя сам?- аз продължавах да скъсявам разстоянието.
- Не бих си го причинила...-вече бях на сантиметри от него. Спрях се и се загледах в очите му. Можех да ги съзерцавам цяла вечер и да не ми омръзне. Сантиметрите се превърнаха в милиметри, но ми се налагаше да се изправям на пръсти, за да го целуна. И все пак, зачаках той да го направи.
- А иначе ще ходя до захранващите, ще дойдеш ли с мен?- докоснах леко ръката му, усмихвайки се като същинско малко дяволче.

-Хмм..разбира се,сладка.
казах като дяволита усмивка се появи на лицето ми,придърпах я към себе си и отново я целунах като прокарах ръка по бедрото й,след това по гърба и накрая зарових ръката си в косите й
След като едвам отделих устни от нейните прокарах език по челюстта й и стигнах до върха на ухото й
-Сега ли ще отидем или малко по-късно?
казах като леко захапах ухото й

Мисля, че спрях да дишам. Отвърнах на целувката му, а дяволчето в мен заликува. Може би с далечна част от мозъка си, осъзнавах, че това не е редно, но в момента тази част нямаше правото да говори. Притиснах се по-плътно до Деймън, наслаждавайки се на допира му. Целувката се задълбочи и след няколко мига вече можех да кажа, че вкусут му ми харесваше. Обвих ръце около тялото му, плъзкайки пръсти по гърба му.
- Може би маааалко по-късно. Така ми харесва повече.- не знам дали ме бе чул, защото едва го прошепнах, но и тази мисъл съвсем скоро напусна съзнанието ми...

-Хм,напълно съм съгласен с теб, русокоске.
казах с лек тон на задоволство
Взех я на ръце и леко я сложих да легне не огромният диван покрит с разнообразни възглавнички,които в последствие се озоваха на земята.Бавно се настаних върху нея като прокарах език по деколтето й,шията и стигнах до върха на устните й за да взема поредната страстна целувка.При всеки мой допир кожата й настръхваше.
Тялото й беше като изваяно.Можех да усетя всяка една извивка, над която бях.Изглеждаше толкова крехка и нежна,че чак ме беше страх да не я нараня.

Извих се под тялото му. След миг срещнах погледа му и го придърпах към себе си. Целянах го...веднъж, два пъти. Нямаше да му се наситя, поне не и скоро. Но онази част в мен, която ме предупреждаваше да внимавам, вече сериозно си казваше думата и ми се наложи да спра. Целунах го за последен път, след което се изплъзнах от ръцете му и седнах в едната част на дивана. За момент той ме гледаше някак странно, но след това и той седна.
- Трябва да отида, защото наистина имам нужда да...-не довърших. поех си дълбоко дъх и се опитах да дишам равномерно...След миг се усмихнах и се надявах да ми повярва.

Точно тази реакция и очаквах от нея.И...странно,че аз го казвам,ме удовлетвори.Познавам се..спя с момиче и на сутринта вече ме няма.Но с нея не исках да бъде така.Нещо ме спираше.Ако не се бе отдръпнала,аз щях да го направя,но така стана по-добре.
-Мм,разбирам,не се притеснявай.
усмихнах се широко
Изправих се,хванах ръката й и отново целунах нежно външната част на дланта й като казах
-Е,тръгваме ли принцесо?
повдигнах вежда и се усмихнах на една страна като все още държах ръката й