Розовата пътека:

С Лиса вече стигнахме до края на една от любимите ми пътечки до училището и аз бях почти до общежитието си.Обърнах се , за да и кажа чао :
-Е , наистина ми бе приятно да поплуваме и да си поговорим за това - онова.Надявам се да се срещаме често и да излизаме заедно.Някой ден дори може да ме запознаеш с някое твое гадже - намигнах - Чао , до скоро!
Прегърнах я и зачаках учтиво и тя да се раздели с мен.

Прегърнах я на свой ред и и се усмихнах.
-И на мен ми бе преятно.Радвам се,че се запознахме.Ще се видим.До скоро.-помахах и и я видях как се обръща и лека-полека се отдалечава.Аз поех по друг път.Исках да стигна до столовата.Трябваше,защото вече се чевствах слаба.Забързах и скоро се изгубих сред тъмнината.