Бара

Притисна я леко до стената,алкохола си бе казал своята дума. Леко бе опиянен омаян,а и това,че се намираше до нея просто не можеше да издържи. Целуна я още един път после и каза:
-Ако те докосне още веднъж,ще го убия...
След това я целуна още веднъж. Толкова и бяха сладки устните. Миришеше невероятно влудаваше до,може би малко се увлече,целуваше я по врата. Когато се отдръпна и каза:
-Алкохола ми дойде в повече...

Леко се наведе към нея,за да не се надига но целувките му бяха започнали да стават по настоятелни. Но тя може би не бе готова за това,а алкохола не му позволяваше да мисли по-разумно. Но я целуваше и я бе обгърнал с ръце. Тя бе толкова нежна,ако можеше да я има така като иска никога нямаше да я обучава да се бие.
-Алис действаш ми още по опияняващо...
Сякаш това бе молитва да му каже да спре:
-Не искам да се откъсна от теб!
Но леко затвори очи отдръпна се преглътна леко и каза:
-По добре е да се успокоя...

-Не разбираш каква беля си слагаш на главата...
Не можеше да спре да я целува,тя не го искаше. Той трябваше да спре,защото щеше да направи нещо което може би тя щеше да съжалява:
-Бих продължел да те целувам но алкохола не ми дава възможност да мисля разумно...
Целуна я пак притисна я до стената ръцете му я галеха нежно. Не можеше да ги котролира. С все сила се отскубна изсъска от нежелание и каза:
-По дяволите...
Целуна я по челото и каза:
-Не искам не мисля разумно но не си готова,за това ако продължа няма да мога да спра.
След това я вана за ръката и каза:
-Нека се поразходим...

Още не можех да повярвам, че Деимун се бе вурал. След приключението в гората, реших, че имам нужда от алкохол. Бях с тесни черни дунки и изрязано кървавочервено потниче, което много приличаше на корсет и бе напълно недостатъчно, за да покрие цялото ми тяло. Част от корема и кръста ми бе на показ, но неми пукаше, това бе бар, а не църква. Можех да се обличам както искам и да не ми пука. Не че ми пукаше дори и да бе забранено. Обичах да нарушавам правилата и да привличам внимание, просто ми доставяше удоволствие, когато виждах критичните погледи по лицата на хората. Седнаха на бара игнорирайки няколко мъжки, които подробно ме огледаха и си поръчах водка с лед. Барманът ми се ухили щастливо при вида ми и аз го изгледах злобно, след което той се зае с питието ми. Задушевната атмосфера бе налице, както и пелената от дим, можех спокойно да се задуша. Примигах, оглеждайки се...

Избута вратата, пристъпвайки леко замаяно в помещението. Отврат. Пълен отврат. Определено имаше нужда от почивка - непрестанното носене на двата огромни, тежки куфара, постоянното прехвърляне от гара на гара, от превозно средство на следващо... Напрежението му идваше в повече. Но въпреки ужасната досада от непрекъснатото движение, куфарите сякаш се бяха сраснали с дланите му - без тях се чувстваше една такава странна липса, която можеше спокойно да повреди нечия психика, ако е достатъчно слаба.
Седна на един от високите столове пред бара, до някакво момиче, което не си направи труда да огледа, и си поръча уиски. Чисто. Лицето му се разтегна в измъчена усмивка, последвана от прозявка.

Очите ми се затваряха от умората. Не бях спала през последните 3 дни, но поне не си личеше чак толкова. Съвсем леко потъмняване под очите, но това можеше да мине и за тежки сенки. Взех чашата си и изпих половината от течността наведнъж. Не стана нищо и нищо и нямаше да стане поне не и до след още 2 чаши. Изпих остатъка на още един дух и си поръчах втора. С нея щях да карам по-леко, не исках да се напивам, а само да ми се замае главата. Обърнах се на стола си с лице към хората зад мен, облягайки се на бара. Тук дунеше някаква адска музика, която заплашваше да ме оглуши. Притворих раздразнено очи, кръстосвайки крака. Беше ми скучно...Може би после щях да танцувам, стига да се напиех достатъчно.

Тъмно кестеняви кичури коса, мокри от дъжда навън бяха полепнали по лицето му. С един бърз жест ги приглади назад, докато поднасяше чашата към устните си. Няколко малки глътки и чашата беше обратно на бар плота. Вгледа се за минута - две в стъкления съд, в който за момента пребиваваше неговата любов, а именно - уискито. Което, за негово учудване, не беше бълвоч, какъвто предлагаха на много места за безбожна цена, под етикета "първокласно уиски". Изсумтя презрително изпод нос. Нещастници. Още една голяма глътка, и той се извъртя леко, за да погледне крадешком девойката до него. Оглеждаше се, въртеше се на 360 градуса, видимо опитвайки се да намери нещо интересно, върху което да спре погледа си. Е, ако искаше нещо интересно можеше да й предложи доста ... Още една глътка. Като например, една бърза права.

Тук бе пълна скука. И наистина имах предвид ПЪЛНА скука. Имаше само хора, дошли, за да удавят проблемите си в алкохол, както бях решила да направя и аз, но май вече се отказвах. Тук нямаше да стане нищо добро ако се напиех, но се задушавах от миризмата на цигари в помещението. Започвах сериозно да се дразня, нямаше ли вентилатор или поне прозорци тук? Погледът ми се плъжна по голите стени и аз открих един от прозорците. Съсредоточих погледа си в него и само след миг той се отвори с трясък, а по пода се посипаха стъкла. Внезапният `силен вятър` бе причината за това. Хората подскочиха, а един дори падна. Аз дори не трепнах при шума и си поех свободно въздух, усещайки лекият полъх на вятъра. Сега вече дишах спокойно. Обърнах се обратно на стола си и отпих от водката. Барманът се зае да събере частите стъкло, а аз дори не си направих труда да се огледам кой стои до мен. С периферното си зрение виждах момче, но не можех да определя дали ми харесва или не. Обърнах се леко в неговата посока и видях лицето му...Наистина изглеждаше добре. Отклоних погледа си към чашата си с водка и отново отпих.

- Наистина подло. - Думите прозвучаха, разкъсвайки въздуха, с дълбокото си, дрезгаво звучене. Изцъка няколко пъти с език, след което отпи от така желаната течност. Ако имаше някакви музикални дарби в наличност, щеше да напише песен за нея. Такава красота, такъв прелестен вкус ... Усмихна се, донякъде замечтано, донякъде доволно. "Любов моя ..." Поредната глътка, последвана от бърз поглед към девойката до него.
Наистина, горкия барман, задето щеше да му се наложи да плаща още един счупен прозорец, наред с всичките щети от пиянските свади, които беше сигурен, че се провеждат всяка нощ.
- Прозореца може да е бил скъп.

Погледнах отново мъжът до мен с искрено любопитство.
- По-тихо...Не всички тук са морои, има и хора.- казах го доста ниско, но достатъчно силно, че един морои да ме чуе. Извадих от задният джоб на дънките си една 100 доларова банкнота и я оставих на бара.
- А това е за прозореца, г-н Справедливост. Няма да му се наложи да го плаща сам, макар да заслужаваше точно това заради убийствената миризма.- вдигнах леко раменете си. Все още не го поглеждах, а бавно отпивах от питието си. Поне счупването на прозореца бе нещо в това умряло място. Дори и да се напиех, нямаше да ми се струва интригуващо...
- А ти си?- чак сега се обърнах към мъжкият до мен. Нямах голям интерес да се запознавам с него, но това поне нямаше да направи седенето ми тук толкова безинтересно.

Това момиче ... Тц, тц. Явно в нея нямаше капчица толерантност. Но за сметка на това, не можеше да се каже същото за парите. Впи очи в банкнотата, сякаш очакваше всеки момент хартийката да придобие петдесетина краченца и да започне да щъка по барплота, докато псува всички на майка.
Потръпна при мисълта.
- Робърт. - Още една, малка глътка, с която се изчерпваше съдържанието на чашата. Сви се в старото си палто и зарови в многократно кърпения джоб, в търсене на средства, с които да плати пиенето за тази вечер. Най - накрая извади някаква измачкана банкнота, която трябваше да стигне за тази и следващата чаша, след което я подаде на бармана.

Кимнах леко, когато ми се представи. Погледнах го и чак сега забелязах, че очите му са светли...Не знам защо, но ги смятах за тъмни. Труснах леко глава и косата ми се разпиля пред лицето ми, давайки ми малко спокойствие от всичко наоколо.
- А какво прави морои на място като това?- не се обърнах към него, а просто зададох въпроса, след което отпих от питието си. Главата ми бе започнала да се замайва, което бе и желаният ефект.Честно казано желаният ефект бе да съм толкова пияна, че да не помня коя съм, но щях да се примиря и с това. Отново кръстосах крака, потропвайки леко с нокти по бара.

- Както виждаш, наслаждава се на чашка превъзходно уиски. - Изрече с усмивка и отпи бавно от кехлибарната течност. - А вие, госпожице? - Бавно извърна глава към нея, след като дрезгавия му глас раздра звучащата музика. - Въпрос на добри обноски е и вие да се представите. - Още една глътка. Може би му бяха останали пари за още една чаша, но този път с ром, и щеше да е хубаво да обиколи градчето, да разгледа каквото има за разглеждане. Пък после ... За после щеше да му мисли после.
Последва още една глътка. "Няма лошо."

Усмиснах се леко при думите му.
- Никол.- отговорих му просто и допих последната глътка на питието си. Бутнах чашата към бармана и той ме попита дали да я пълни пак, но аз поклатих отрицателно глава. Нямаше да се напивам много, все пак после щеше да ми се наложи и да карам обратно до академията. А макар и морой, нямаше да мога да карам в едната лента, ако всичко се въртеше пред очите ми. Внезапно ми стана топло и се огледах, но макар прозорецът да бе отворен, на мен ми бе жега. А нямаше как да се облека с по-тънки дрехи.
Червен корсет черни дънки и леко екстравагандни обувки. По- тънко нямаше на къде...А все още ми бе жега. Оставих още 20 долара на бара, плащайки за питиетата и слязох от стола си.
- Беше ми приятно, Роб.- погледнах и дори се усмихнах за миг преди да изляза от бара. В момента, в който стъпих навън и ме лъхна свеж въздъх, се почувствах по-добре. Подпрях се за миг на стената, вдишвайки дълбоко. Щеше да ми мине, само 2-3 минути и щях да съм ок.

Изсумтя изпод нос, смъквайки се от стола. Пожела лека вечер на бармана, и се затътри към вратата. Избута вратата с една ръка и пристъпи на тротоара, докато се оглеждаше, сякаш е изгубил всякакъв спомен за това, къде се намира. Въздъхна тежко, след като успя да разпознае вече познатите кунтури на улицата, по която бе дошъл до въпросното място.
Приятна нощ, въпреки че небето бе превзето сякаш от облаци и липсваше онази приятна атмосфера, която осигуряваха звездите и лунната светлина.
Извади едната си ръка от джоба, стискайки в длан кутия с евтини цигари. Извади една и внимателно я нагласи в устата си. Порови още минута - две, след което се обърна и огледа подозрително стоящата до него женска.
- Да ти се намира огънче?

Тъкмо бях започнала да възстановявам равновесието си и гаденето да намалява, когато излезе пичут от бара и явно щеше да си зпали цигара. Изсумтях пренебрежително и махнах с ръка, жест символизираш пълната ми липса на интерес. По принцип не пушех, но винаги имах в себе си запалка. Дори и аз не знаех защо. Беше нещо като стар навик. Извадих я от джоба на дънките си и му я подадох с изучаващо изражение.
- Не разбирам защо се тровите...- поклатих леко с глава, облягайки се на стената. Погледът ми се рееше в далечината, леко замъглен и премрежен, но горе-долу успявах да се концентрирам. Бях пияна само до толкова, че да се дразня, че ми се вие свят, не бе достатъчно, че да не ми пука какво правя или да приемам всичко с усмивка.

- Да ти кажа честно, и ние не разбираме защо. - Ухили се, след което дръпна малко от цигарата. Глътна, издиша остатъчния дим, и съсредоточи погледа си нейде из далечината, може би в един от прозорците на блока, намиращ се отсреща на улицата. Донякъде за негово щастие, не можеше да се види нищо през него, тъй като в помещението не светеше лампа.
- И аз не разбирам защо има хора, които се напиват само заради скуката. - Дръпна, лицето му се разтегна в рибоподобна физиономия, след което издиша дима под формата на няколко пръстенчета. Постоя за момент, забил поглед в едно вече чезнещо пръстенче дим, след което премести погледа си върху лицето й. - Така де.

Изгледах го в началото недоумяващо с поглед, в който се четеше, че не схващам намека, след което успях да разбера смисъла на думите му и го изгледах злобно. Видях как си играе с цигарата и се усмихнах леко. Лекият полъх на вятъра му развали удоволствието и кръгчетата дим не се получиха. Загледах се в противоположната посока, правейки се на невинна. Неее аз нямах, нищо общо.
- Да и аз не разбирам какво харесвате в пушенето.- вдигнах леко рамене, правейки няколко крачки напред. Виеше ми се свят, но можех да ходя в права линия доста умело. Брей...

- Като за начало, убива скуката, но те държи в състояние, в което не можеш да се освиниш. - Усмихна се. - Успокоява. - Дръпна. - Унищожава дробовете и така нататък ... - Издиша, докато погледът му се рееше нейде из гъстите облаци, които напук на всичко щяха да си висят там, да унищожават иначе хубавата гледка към нощното небе. Не, че имаше нещо против тях. Даже много му харесваха, но ... денем.
Измъкна с известни усилия ръката си хватката на продънения джоб, за да разкопчае палтото. Всъщност, трудно можеше да се нарече палто, тъй като приличаше повече на един от онези шлифери, които носеха детективите по филмите, отколкото на ужасно, ужасно старо, донякъде клошарско палто, каквото всъщност беше. Старо, но все още функциониращо и безкрайно удобно.

Вдигнах леко рамене, в знак, че ми е все едно.
- Като искаш, трови се. Твое си решение...- погледнах го за миг, след което отклоних поглед. Започваше да става студено и духаше лек вятър. На мен започваше да ми е студено само с това `потниче` и най-вероятно скоро щеше да ми се наложи да се прибирам, за да си облека нещо. Или...да отида до най-близкият магазин и да си купя нещо. Честно казано, май щях да си взема ново яке. Не ми се прибираше обратно до Академията. Пък и имах нужда от ново...Май. Не бях убедена, че е точно така, но тази мисъл ме успокояваше, че не харча пари за глупости.
- Ученик в Академията ли си?- обърнах се към Роб, чакайки отговора му.

Добре...ясно ми беше,че Никол не ми вярва.Болеше, когато си спомнях всичко,което бяхме правили заедно.А главата му бе още по-объркана,защото можеше да чуе всяка мисъл на Лиса и да усети всяко нейно чувство.
След като с Никол се разделиха в гората,той остана още малко там за да подреди мислите си,което беше почти непосилна задача.
Върна се в академията за да се преоблече,изкъпе и освежи.След като се пооправи реши,да отиде в бара...нямаше Никол,но...в такива моменти уискито беше най-добрият му приятел.
Както винаги облече черна риза и черни дънки,оформи косата си все така небрежно и потегли.
Не след дълго пристигна и още щом излезе от колата си видя...Никол!Толкова се зарадва,но щастието му бе провалено щом видя момчето,което стоеше до Никол.
Забърза крачката си и застана пред тях като сериозно каза
-Никол?

Обърнах се по посока на гласа, който ме викаше. Там бе Деймън и ме гледаше изучаващо.
- О здравей.- усмихнах му се леко. Не се приближих до него, а останах на мястото си. Може би просто имах нужда от почивка.
- Запознайте се...- кимнах леко с глава към мъжете и за миг притворих очи, облягайки се на стената. Бях изморена и пияна, а присъствието на Дей не ми влияеше добре в момента. В главата ми отново забучаха най-разбъркани мисли и аз се намръщих, притискайки ръка до слепоочието си. Отворих очи и срещнах погледа на приятеля си, който продължаваше да ме гледа. Сетих се за Лиса и как са свързани и коремът ми се сви на топка. Вече планувах да се върна вътре и да се напия до припадък...